Храмът на ветровете
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Храмът на ветровете». Краткое содержание книги:
Частично завършени столове, притиснати здраво един в друг и пристегнати с въжета или сложени да съхнат в менгемета, се валяха по пода. Върху магарето, над което се трудеше дядото, когато пристигнаха в двора, имаше цепеница, която той обработваше с нож.
Клайв — широкоплещест млад мъж — явно бе доволен, че баща му говори вместо него.
— Какво им е на децата? — обърна се Ърлинг към Дрефан.
Лечителят се покашля, но изчака Ричард да отговори.
Ричард бе толкова изморен, че едва се държеше на краката си. Чувстваше се като замаян, сякаш бе попаднал в кошмар.
— Чума. Радвам се да видя, че Дарби е добре.
Беззъбата челюст на Ърлинг се отпусна:
— Добри духове, пожалете ни!
Клайв стана бял като платно.
— Дъщерите ми са болни.
Той внезапно се обърна и хукна по стълбите, после изведнъж спря.
— Моля ви, Господарю Дрефан, ще ги погледнете ли?
— Разбира се. Водете ме.
На горния етаж бабата, майката и лелята приготвяха баница с месо. В казан на огъня вреше тиква. Прозорците бяха запотени от топлината.
Трите жени, стреснати от виковете на Клайв, чакаха с ококорени очи в средата на стаичката. Появата на гостите и смая, но щом мернаха бялата рокля на Калан, се поклоха тутакси. Калан, в роклята на Майката Изповедник, нямаше нужда от представяне в Ейдиндрил, пък и почти навсякъде в Средната земя.
— Хати, този човек, Дрефан, е лечител, дошъл е да види момичетата.
Хати, пристегнала късата си руса коса с кърпа над челото, избърса ръце в престилката си. Погледът й се защура между множеството хора, изпълнили дома й.
— Благодаря. Насам.
— Какво им е? — попита Дрефан Хати, докато вървя ха към спалнята.
— Бет се оплаква от вчера, че я боли глава — каза жената. — По-преди я болеше и корем. Обикновени детски болежки, това е.
На Ричард му прозвуча по-скоро като молба, отколкото като твърдение.
— Дадох й малко черен чай от пчелинок, за да се успокои.
— Добре — успокои я Надин. — Запарка от полски джоджен също ще има ефект. Имам, ако се наложи, ще ви дам.
— Благодаря ви за любезността — каза Хати, загрижеността й нарастваше с всяка следваща стъпка.
— А другото момиче? — попита Дрефан.
Хати почти беше стигнала до вратата.
— Лили не е толкова болна, само е леко неразположена. Подозирам, че просто търси съчувствие, тъй като цялото ни внимание е съсредоточено към по-голямата й сестра, пък и й даваме чай с мед. Такива са си децата. Има мънички червени петна по краката.
Дрефан едва не падна.
Бет имаше треска, но не силна. Кашляше с храчка и се оплакваше от главоболие. Дрефан почти не й обърна внимание. Проницателният му поглед оглеждаше Лили, която бе седнала върху одеялата и съсредоточено обясняваше нещо на куклата си.
Бабата мачкаше яката на блузата си в ръка и наблюдаваше от прага Хати, която оправяше завивките на Бет. Лелята смени компреса на челото на детето, докато Надин шепнеше успокоителни думи в ушето му. Надин наистина да успокоява и предразполага хората. Тя подбра от чантата си няколко билки, зави ги в отделни пакетчета, докато даваше необходимите инструкции на майката, която я слушаше внимателно и кимаше.
Ричард и Калан се приближиха заедно с Дрефан към другото момиче. Калан клекна и я заговори, казвайки й колко красива кукла има. Опитваше се да отклони вниманието й от мъжете, за да не се изплаши малкото момиченце от Ричард и Дрефан. Лили ги погледна стреснато, но продължи да си говори с Калан. Калан прегърна Ричард през кръста, за да покаже на малката, че няма страшно. Ричард дори успя да се усмихне.
— Лили — каза Дрефан с пресилено бодър глас. — Можеш ли да ни покажеш къде са петната по крачетата на куклата ти?
Лили обърна куклата с главата надолу и посочи няколко места от вътрешната страна на бедрата.
— Ето тук, тук и тук. — Огромните й кръгли очета се спряха на Дрефан.
— И болят ли я?
Лили кимна.
— Да. Вика „ох“ всеки път, щом я докосна.
— Така ли? О, това е ужасно. Но се обзалагам, че съвсем скоро ще се оправи. — Той клекна, за да не стърчи над нея, като придърпа и Калан — Лили, това е моя приятелка. Калан. Не е добре с очите. Не може да види петънцата на крачето на куклата ти. Можеш ли да й ги покажеш на твоите крачета?
Надин още говореше с майката за другото момиче. Лили погледна към тях.
Калан я погали по челцето и й каза, че има чудесна кукла. Лили се усмихна широко. Беше очарована от дългата коса на Калан. Тя й даде да я пипне.
— Би ли ми показала петънцата върху твоите крачета? — повтори въпроса Калан.
Лили вдигна нощницата си.
— Ето ги, също като тези на куклата ми.