Дълг на честта
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Борисов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дълг на честта». Краткое содержание книги:
Джак си помисли, че Дърлинг схващаше бързо.
— Такава е препоръката ми, сър.
— Нека е съвсем мъничко — отбеляза президентът сухо.
— Засега само с една маслинка на него — прие Райън и се усмихна.
— Одобрено — рече отново Дърлинг и добави по-остро: — Ще предложиш ли и какво да бъде маслиненото клонче?
— Не, сър. Много далеч ли отидох? — попита Джак, като осъзна колко е прекалил.
Президентът почти се извини, че се е троснал на съветника си по националната сигурност:
— Знаеш ли, Боб беше прав за теб.
— Моля?
— Боб Фаулър — уточни той и му посочи един стол. — Ти здравата ме нахока, когато те повиках първия път.
— Сър, тогава бях съсипан, не помните ли? — Джак помнеше. Кошмарите още не бяха престанали. Виждаше се как седи в Националния военен команден център и казва на хората какво трябва да сторят, ала в кошмара те не можеха да го видят или чуят, докато съобщението идваше постоянно по пряката телефонна междуправителствена връзка и приближаваше все повече родината му към войната, която всъщност той може би предотврати. Цялата история никога не излезе в свободните средства за информация. Все едно. Всички, които бяха там, знаеха.
— Тогава не го разбирах. Както и да е — Дърлинг вдигна ръце, за да се протегне. — Когато гласувахме миналото лято, аз и Боб обсъдихме някои неща. Той те препоръча за този пост. Изненадан ли си? — попита президентът с цинична усмивка.
— Много — призна си тихо той. Арни ван Дам така и не му разказа тази история. Чудеше се защо.
— Той рече, че когато лайното се размирише, ти си адски здравомислещо копеле. Каза също, че през останалото време си своеволен, нахакан кучи син. Добре преценява характерите този Боб. — Дърлинг го остави да осмисли думите му за секунда. — Ти си човек, на когото може да се разчита в бурята, Джак. Направи услуга и на двама ни и запомни, че дотук бяха действията ти без моето одобрение. Пак си се сдърпал с Брет, нали?
— Да, сър. — Главата му клюмна като на ученик. — Съвсем малко.
— Не прекалявай. Той е моят държавен секретар.
— Разбирам, сър.
— Всичко ли е готово за Москва?
— Кати наистина го чака с нетърпение — отговори Райън, доволен от променянето на темата, и забеляза, че Дърлинг наистина се справи много добре с него.
— Ще бъде хубаво да я видя отново. Ан наистина я харесва. Нещо друго?
— За момента не.
— Джак, благодаря за предупреждението — приключи той срещата с положителен тон.
Райън излезе през западната врата, мина покрай залата на Рузвелт и се отправи към своя кабинет. Забеляза, че Ед Килти отново е в стаята си и работи. Запита се кога ще се разчуе новината и осъзна, че президентът, макар и доволен от днешните събития, все още не бе се отървал от висящия над главата му скандал. „Пак този меч“ — помисли си Джак. Този път се приближи доста до ръба, а задачата му беше да улесни работата на президента, не да я утежнява. В крайна сметка ставаше дума за нещо повече от чуждестранни бъркотии… и политика; нещо, което се опитваше да държи на разстояние от години, сега бе напълно реално.
„Фаулър ли? По дяволите!“
Знаеха, че ще е безопасно да го направят по това време. Тази вечер Гото щеше да държи реч (телевизионното му кръщение като премиер) и каквото и да кажеше, то бе гаранция, че няма да е с младата си любовница през нощта. Може би нощната мисия щеше да е в интересен и поучителен контраст с онова, което политикът имаше да каже, един вид довод от страна на Америка. И на двамата идеята им харесваше.
Джон Кларк и Динг Чавес свърнаха в пряката в най-подходящото време и погледнаха оттатък пренаселената улица към невзрачното здание. Джон си помисли, че винаги изглеждат така. Може би някой ден някой щеше да се досети, че една крещяща фасада или административна висока сграда бяха всъщност по-добра маскировка, а може би нямаше. По-скоро скуката го измъчваше отново. Един мъж излезе и свали слънчевите си очила с лявата ръка. Приглади коса, като прокара два пъти лявата ръка по тила си, после се отдалечи. Досега Номури така и не беше установил местоположението на стаята на Ким Нортън. Да се приближава толкова бе риск, но заповедите бяха да поеме рисковете и сега, след като даде сигнала, той се отправи към мястото, където беше оставил колата си. Кларк забеляза, че след десет секунди Номури се изгуби сред тълпата по тротоара. Той можеше да го направи. Имаше нужната височина и вид. Динг също. С размерите си, лъскавата черна коса и тена си, от разстояние Чавес можеше почти да се смеси с останалите тук. Прическата, която наложи на партньора си, помагаше още повече. Погледнат отзад, той бе поредният пешеходец. „От това има полза“ — каза си Кларк, който все повече чувстваше, че бие на очи, особено в такъв момент.