Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Няма да се уплаша от злото
Няма да се уплаша от злото - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Няма да се уплаша от злото

Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:

Няма да се уплаша от злото
1 ... 141 142 143 144 145 146 147 148 149 ... 183
Перейти на страницу:

— Пропускай.

„Мило мое момче, мама вече няма писъмца от теб, откакто Юнис се спомина. Никой ли във вашия блок не може да пише? Не знаеш колко се безпокоя, че не чувам нищо за своето мило синче. Всеки ден надзъртам в пощенската кутия, но от теб ни вест ни кост. Само реклами и ежемесечния чек…“

— Джо, оплаква се, че отдавна не е получавала вест от теб. С радост ще й напиша каквото ми продиктуваш и ще го пратим с бързата поща.

— Може. Благодаря. — Джо не изглеждаше никак ентусиазиран. — Друг път. Първо рисува. Има още? Само кажи.

„Юнис, идва най-трудната част.“ („Ами, пропусни я!“) „Не мога.“

„Видях те по телевизията и едва не хвърлих топа, когато заяви, че се отказваш от онези хиляди милиони долари, на които имаш всички права. Твоята майчица не значи ли нищичко за теб? Не съм те отгледала, изхранила и обгрижила, когато си строши ключицата, само за да ме зарежеш тъй. Иди право при оназ госпожица Йохан Смит и й кажи да си махне гадната усмивчица от лицето, защото си искам моя дял и ще си го получа. Вече бях на адвокат и той ми рече, че ще си разделим парата наполовина, ако му намеря хиляда долара за разходите. Рекох му, че е обирджия. Но ти не оставяй оназ госпожица Смит да се измъкне, защото ако не си плати, ще я тикнем право в дранголника!

Понякога си мисля, че ще е най-добре да си събера багажа и да се изтърся право при теб, за да ти погостувам. Ще ми е трудно да напусна приятелчетата тук, но ти имаш нужда от някой, който да се грижи за теб сега, когато си нямаш женица. Няма да е първият път, когат’ съм правила жертви за моето малко момче.

Твоя обичаща те майчица“

— Джо, изглежда, майка ти ме е гледала по телевизията по време на процеса. Разочарована е, че си се отказал от парите.

Джо не отговори.

Джоан продължи:

— Освен това пише, че мисли дали да не си събере багажа и да ти дойде на гости, но не мога да определя дали го смята сериозно. Това е всичко. Накрая ти праща цялата си обич. Джо, разбирам защо майка ти е разочарована от твоята постъпка…

— Моя работа. Не нейна.

— Джо, ще ме оставиш ли да довърша? Ако се съди по това писмо, тя е много бедна. Зная какво е да си беден — преживяла съм го. Джо, твоето решение в чест на Юнис е наистина великолепна идея, най-милият подарък, който един съпруг е правил на починалата си жена. Възхищавам ти се с цялото си сърце и съм сигурна, че Юнис също би го направила. — („Така е, шефе. Но все пак дали не прекалява? Джейк можеше да му уреди известна рента — достатъчно, за да има от какво да се прехранва. Но Джо никога не е знаел как да разделя нещата — или всичко, или нищо, такъв си е той.“) „Още не е късно да го поправим, сестрице.“

— Джо, ако ми позволиш да платя известна сума на майка ти — като дял от това, което й се полага…

— Не.

— Но аз искам да го направя! Да речем толкова, че…

— Не — повтори той малко раздразнено. Джоан Юнис въздъхна.

— Трябваше да си мълча и да уредя всичко с Джейк Соломон. — Тя се постара да запомни обратния адрес. — Джо, ти си прекрасен човек и вече разбирам защо Юнис те е обичала толкова много. Бога ми, аз също започвам да се влюбвам в теб! Без никакво намерение да избутвам Джиджи настрана, разбира се. Но, Джо, колкото и да си мил и галантен, ти си ужасно упорито магаре… — („Така е, шефе, но няма никаква полза да се опитваш да промениш хората. Откажи се.“)

— Джоан.

— Да, Джиджи?

— Неприятно ми е да ти го кажа, мила, но Джо е прав.

— Но…

— По-късно ще ти обясня — ще си поговорим, докато позираме. А сега ме остави да измия чиниите. Джо ще ни повика всеки момент.

Джоан с изненада научи, че може да разговаря с Джиджи, докато позират. Джо я увери, че снимките са достатъчни и че присъствието на живите модели е по-скоро за вдъхновение. И този път отдели доста време, за да ги нагласи, след което ги остави да си шепнат.

— Нека ти кажа — заговори Джиджи — защо не бива да изпращаш пари на майка му. Само за момент — пак го направи. Джо! Джо! Обуй си шортите и престани да се бършеш на голо. — Джо не отговори, но я послуша. — Джоан, ако пратиш тези пари, все едно да ги хвърлиш на вятъра. Тя е алкохоличка.

— О, не!

— Да. Джо го знае, Надзорникът също, затова не й плащат помощите в брой — само на розова карта. А тя купува храна от магазина и я продава зад ъгъла. Ако й пратиш пари, само ще й помогнеш по-скоро да влезе в гроба. Не че ще е кой знае каква загуба.

Джоан въздъхна.

— По-добре да не го правя. Но нали все обещавам. Тази моя голяма уста.

— По-скоро голямото ти сърце, миличка. Но този път няма да дадеш нищичко. Зная го, чели са ми доста нейни писма. Ти го поскъси малко, нали?

1 ... 141 142 143 144 145 146 147 148 149 ... 183
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)