Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
— Мила, не съм глупачка. По-скоро ще внуша на Хюго колко е важно това за Джо. Нищо не пречи да опитам. — („Шефе, трябва да кажеш на Хюго, че си позирала гола на Джо. Остави го да свикне с тази мисъл.“) „Разбира се, Юнис, нали точно в това е уловката.“ („Чакай, да не си решила да съблазниш Хюго? За Бога, няма да го понеса. Остави отец Хюго на мира!“) „Юнис, не съм чак толкова глупава. Разбира се, Хюго може да получи от мен всичко, каквото пожелае. Той уби отрепката, която уби теб. Но никога не бих му предложила нещо, което няма да приеме. Ако го направя, сигурна съм, че ще откаже и ще ме напусне. А после ще се моли за грешната ми душа. Искам да спечеля Хюго такъв, какъвто е, без да го притискам до стената.“ („Че ти не можеш да го притиснеш. Каквато е планина от мускули.“) „Говорех метафорично, сестрице, и ти го знаеш.“
— Джиджи, само още нещо — Джо ще трябва да се откаже от названието на тази картина.
— Не познаваш Джо, Джоан. Не би го сменил за нищо на света.
— Тогава нека поне го запази за себе си. Хюго е непоклатим също като Джо и държи на принципите си. Не би позволил да е модел на картина с името „Йехова“. За него това ще е светотатство. Но ако Джо се съгласи да запази името в тайна, обещавам да доставя модела. Поговори с Джо за това. Чакай, не ми разказа за обучението му.
— А, да. Джо рисува от малък, види ли нещо, запомня го в най-малки подробности. Когато бил на четиринайсет, прекарал една нощ в полицейския участък заедно с други момчета. Дежурният видял скиците му, с които Джо се забавлявал, докато чакал да го отведат при съдията. Една била на патрулния полицай — а него Джо бил зърнал буквално за минутка. Тогава настъпил обратът. Полицаят го предал на един свещеник, който пък го отвел при някакъв местен художник и му показал рисунките му. Художникът се прехранвал на две поприща — рисувал по поръчка и правел свои неща. Може да не бил впечатлен от рисунките на Джо, но го взел на работа. Наел го за модел. Джо можел да се навърта из студиото и да ползва материалите, стига да позира, когато художникът нареди. И двамата спечелили от сделката — можеш да си представиш как е изглеждал на четиринайсет Джо, предполагам, че е бил по-хубав и от момиче, и без съмнение онзи тип си е мислел същото. И тъй, Джо се нанесъл там, спял и се хранел при художника и се измъкнал от мамичка рано-рано, от което само полза. Живеели в апартаментче като това.
— Искаш да кажеш, че Джо е бил негов любовник? Джиджи, този път ще се въздържа от крайни реакции. Вярно, че съм на деветдесет и пет, но ще се помъча да разсъждавам съвременно.
— Джоан, така и не мога да повярвам, че си на тази възраст. Но що се отнася до онзи художник, не съм твърдяла, че е „хомо“. Бил женен или пък живеел на съпружески начала със своя любим модел. Тази сладка женичка, изглежда, разполагала с предостатъчно от всички прелести, защото научила Джо на доста неща, грижела се за него като майка и в края на краищата се получила една щастлива Тройка. Но художникът — господин Тони, както с уважение го нарича Джо, — макар да позволявал на своя ученик да живее в квартирата му и да дели леглото с жена му, бил строг учител. Нито веднъж не разрешил на Джо да се развихри с четката и да пробва някоя абстрактна композиция, вместо това упорито го карал да заляга над рисуването. Анатомия. Композиция. Техники с четка. Оцветяване. Всички безкрайни особености на академичното изкуство, покрай които Джо трябвало да поддържа и изряден ред в апартамента. Дал му основата и го оставил да продължи сам. Прекарал го през целия труден път на съзряването. О, Джо знае и да шмекерува. Понякога рисува директно върху платното, без скици, ескизи, без проекция. И пак постига съвършенство, като при фотография. Но винаги влага и нещо от себе си.
— … никога не съм твърдяла, че бедните са по-добре от богатите. И едните, и другите имат свои предимства и недостатъци. Златната среда както винаги е най-добра. Но нека те попитам нещо — Джо идва ли да те пази, когато слизаш до магазина за продукти?
— Какво? Разбира се, че не. Е, понякога идва да ми помогне да ги донеса, но не и за да ме пази. Всъщност слиза с мен с асансьора, когато е празен. Искам да кажа, той не е глупак и знае какво става наоколо. Същото и когато се прибирам късно — винаги ме чака долу. Но през останалото време ходя съвсем сама. Внимавам, разбира се.
— Джиджи, не се и съмнявам, че не би направила някоя глупост, като да влезеш в парка…
— Не бих влязла там дори по обед. Веднъж вече ме изнасилиха и не искам да се случи отново. Не съм от онези, които си търсят млади жребци, дето ги държат на смени и им се изреждат. Ако питаш мен, трябва да изравнят с булдозери всички паркове в града.