Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
— Не — поклати глава Джо. — Пестим време. Малко шмекеруване. Нагласим поза, снимаме пет-десет пъти. После… — Той като че ли се разтревожи и погледна Джоан. — Може би не дойдеш утре? Или възможно не искаш позира? По дяволи, забравил! Мислел останеш спиш тук. Луд! Мамка му!
— Джо — отвърна Джоан, — нямам никаква работа. За мен ще е чест да ти позирам. Но… — Тя се обърна към Джиджи. — Може ли да остана тази нощ? Ти какво мислиш?
— О, разбира се!
— Защото, след като ми показа годежния пръстен, все се питам дали не ви се натрапвам.
Джиджи се изкиска.
— О, мила, да не мислиш, че този пръстен виси на Джо на носа? Напуснах Сам повече от месец преди Джо да ми го подари и да се ожени за мен. В началото дори не вярвах, че ми предлага сериозно. Не мога да се сетя за някоя друга позната двойка, която да се е оженила. Много е приятно, но все още ме избива на смях. Разбира се, че можеш да останеш. Ще оправя кушетката и ще сложа там Джо.
(„Внимавай, шефе. Това е динамит. Десет към едно, че Джо няма да спи на кушетката.“) „Разбира се, че няма. Аз ще съм там. За глупачка ли ме смяташ? Джо иска да позирам — ще позирам. Ако поиска друго, ще получи и него! Каквото и да е.“ („Това си мислех и аз.“) „Юнис, Джо не ме желае. Сега Джиджи е неговата жена.“ („Хубаво, сестрице. Но кога за последен път те чух да казваш, че бракът е форма на умиране?“)
Джо Бранка, изглежда, смяташе въпроса за уреден, дребните неща от живота не го вълнуваха. Приближи се до Джоан и я опипа под ребрата.
— Намаза с масло след къпане? Не. Джиджи?
— Остави на мен, Джо. — Джиджи се шмугна в банята и се появи с шишенце зехтин. — Джоан, това е най-доброто, само дето ще миришеш на салата. Джо, намажи й торса, аз ще се оправя с краката. Ще поставим толкова, колкото да може кожата да поеме. Джоан, знаеш ли, кожата ми изглежда много по-добре, откакто Джо взе да се грижи за нея.
— Имаш перфектна кожа, Джиджи.
— Джо е фанатик на тази тема. Джо, аз да си сложа ли малко?
— Слагаш.
— Слушам, маестро. Ще кажеш ли на своите робини каква ще е картината?
— Сигур’. Бъде актова. Удря в главата. Малко лесбо.
— Какво? Джо, не можеш да нарисуваш Джоан в такава картина. Просто не можеш.
— Споко, бебко. Джо не рисува комикси. Ти знае. Картина толкова сериозна, че може закачи в църква. Но символи удря право в глава и дебел портфейл пуска много пара. Джоан Юнис, може смени лице, ако иска? — Изглеждаше разтревожен.
— Рисувай както ти повелява сърцето, Джо. Ще се гордея, ако някой ме познае в твоите картини.
— Ясссно. — Джо Бранка се залови за работа. С помощта на кашони, летви и възглавници сглоби малка платформа и я покри с дебело одеяло. — Джиджи, на трон първа. Джиджи мъжкарана, Джоан играе жената. — Почна да ги наглася, сякаш бяха пластилинови фигури, местеше ги с отсечени движения, както касапин се оправя с месото, и скоро Джиджи се озова по гръб на възглавниците, а Джоан се изтегна в обятията й. Джоан лежеше така, че да закрива слабините на Джиджи, нейните пък закриваше повдигнатото й коляно. Накрая Джо нагласи дясната ръка на Джиджи под лявата гърда на Джоан — без да я държи, а само леко да я докосва, — отстъпи назад и намръщено погледна резултата.
Отново ги доближи, нанесе някои дребни корекции и видимо доволен затъкна възглавниците, за да не могат да се разместят. После присви очи и се ухили.
— Джоан Юнис, ти бременна?
Джоан се изненада.
— Личи ли си? Не съм напълняла и грам.
Джо поклати глава.
— Не личи фигура. Щастлива?
— Джо, наистина съм ужасно щастлива. Но не бях казвала на никого досега.
— Не бери грижа, Джиджи гроб. — Той се усмихна и едва сега Джоан видя колко е хубав. — Важното, че щастлива. Щастлива мама, щастливо бебче. Жени с бебе винаги различни. По-добре. Кожа сияе, мускули стегнати, бръчки под очи няма. Цяло тяло по-добър тонус. Око вижда, но невинаги разбира. Имам късмет, че бъдеш мой модел. Решава един проблем, който ме изяждал.
— Какъв, Джо? — „Юнис, трябваше ли да му казвам?“ („Разбира се, сестрице. Джо обожава децата. Освен това се радва, че си щастлива. Никога няма да те ревнува, дори не се интересува как е станало. Ако нямаше пукната пара, той щеше да те издържа. За него светът е съвсем различен — много по-опростен.“)
— Една загадка. Ти прилича на Юнис, и как иначе? Но изглежда по-добре. Невъзможно. Вече зная защо. Жена винаги изглежда по-добре, когато с бебе.
— Джо, как мислиш, бременните жени остават ли хубави и по-късно? Към осмия-деветия месец?