Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
— Тя е права — подкрепи я Джиджи. — Целуни я, за да се извиниш.
— О, по дяволите! — Джо стана, заобиколи масата, взе лицето на Джоан в шепи, повдигна го и я целуна. — От семейството. Не позната. Сега ядем!
— Да, Джо. Благодаря ти. — („Той може и по-добре.“) „И двете го знаем.“ — Но, Джо, няма да прочета писмото, освен ако ти не настояваш. Джиджи, изненада ме, като каза, че не можеш да четеш. Проблеми с очите?
— Очите ми са си наред. Вече знаеш, че съм голямо плямпало. Може би трябваше да се науча да чета, но все не намирах време. Компютърът обърка резултатите от входния тест за постъпване в училище и се озовах в шести клас, преди някой да разбере какво е станало. После беше твърде късно да ме връщат назад и ме поставиха на ускорена програма. Нищо не излезе от това, училището страдаше от хроничен недостиг на средства, нямаше кой да се занимава специално с мен. Както и да е, не ми липсва. Джо, да донеса ли писмото?
— Разбира се. Джоан семейство.
Почеркът на мама Бранка се оказа почти нечетлив, така че се наложи Джоан първо да прочете писмото наум, за да е сигурна, че ще успее да го повтори на глас. Почти веднага се натъкна на няколко тревожни вести. — „Юнис, какво да правя с това?“ („Сестрице, никога не казвай на мъжа повече, отколкото е необходимо да знае. Лично аз цензурирах излишните и тревожни пасажи. Правех го дори с твоята поща, когато ме караше да ти чета.“) „Зная, хитрушо, улавях те, защото четях писмата след теб.“ („Не и тези, които хвърлях право в кошчето. А това вече трябваше да е там. Така че ще го цензурираме.“) „Миличка, може да си била омъжена за него, но не и аз. Нямам право да върша подобни неща.“ („Едно е да си «прав», друго — да проявяваш съчувствие. Остави на мен да реша как да постъпим.“) „Добре, млъквам, но не съм съгласна!“
— Позабавих се малко да привикна с почерка… — извини се Джоан Юнис. — Добре, да започваме: „Миличко мое малко момче. Мама не се чувства никак…“
— Не чети — прекъсна я Джо. — Само разкажи.
— Точно така — подкрепи го Джиджи. — Майката на Джо вмъква всякакви дрънканици за шумни съседи и техните питомци, за които Джо не желае да слуша. Само важните неща. Ако въобще има.
(„Видя ли, сестрице?“) „Юнис, въпреки това не мисля, че е редно. Добре де, ще пропусна баналните неща. И ще предам останалото в съкратен вид.“ („Точно това се иска, шефе.“)
— И така. Майка ти се оплаква, че стомахът пак й създава проблеми…
„Мама не се чувства никак добре и не вижда изгледи за промяна. Докторът, дето дойде от социални грижи, казва, че не било рак на стомаха, ама какво разбира той? На табелката пише, че е стажант, а всички знаят, че стажантите са си още студенти. Затова ли плащаме данъци — за да се учат на нас студенти, сякаш сме опитни зайчета, или някое от онези животинчета, дето ги режат в залите си, както разправят по телевизията?“
— Казва, че стомахът малко я притеснява, но идвал да я види интернист — това е специалист по вътрешни болести — и я успокоил, че не е рак, нито нещо такова.
„Новият свещеник също не чини пукната пара. Той е един млад всезнайко с още жълто около устата. Няма дори да те изслуша. Разправя ми, че получавам най-добрите грижи, на които мога да се надявам, а сам знае, че ги дрънка врели-некипели. Ако искаш да си добре в тази страна, трябва да си черен. Ние, белите, които я построихме, сега получаваме само обелките. Когато отида до медицинския център, ме карат да чакам на опашка с разни мексиканци. Какво ще кажеш за това?“
— Тук пише, че имали нов свещеник, по-млад от предишния, и че той се стараел тя да получава всички необходими грижи. Но понякога й се налагало да чака на опашка в медицинския център.
— Защо не? — подсмихна се Джо. — И без това има време за губене. Не работи.
„Анамария скоро ще ражда. Онзи самохвалко свещеникът я кара да иде да роди в Сиропиталището. Знаеш какви ужасни места са тези сиропиталища, а и не е никак американско да си зарежеш детето. Едно време не го правеха и точно това заявих на Надзорника. Защо прахосват пари за какво ли не, а не помогнат на хорица като нас? Близнака на Джонсън — не онзи, за който ти писах, а другия — пак го тикнаха в затвора и тъкмо навреме! Ето едно семейство, дето Надзорникът трябва да си вре носа — не при нас! Но като му го рекох, ми вика да си гледам работата.“
— Анамария е бременна.
— Тази пък коя е, Джо? — попита Джиджи.
— Най-малката ми сестра. На дванайсет. Най-много на тринайсет. — Джо повдигна рамене.
— Вашият свещеник смята, че трябва да роди в Сиропиталището, но майка ти предпочита да го направи у дома. Пише и нещо за някакви съседи на име Джонсън.