Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
— Сещаш ли се кой може да е?
— Да. Един човек, който се възхищаваше на Юнис, се погрижи за това. Джо може да остане до края на живота си в този апартамент, стига само да го иска. Мога да уредя и въпроса с телефона — това беше пропуск, трябваше да се плаща заедно с водата и тока.
— Не ни трябва телефон. Половината от хората на този етаж се влачеха тук да го ползват, вместо да слязат до будката на ъгъла. Започнах да ги гоня, пречеха на Джо да работи. А този човек, който се е възхищавал на Юнис, да не се е казвал Йохан?
— Не, нито е Йохан, нито сега името му е Джоан. Джиджи, не мога да ти разкрия истината без негово разрешение. Джо питал ли е кой плаща наема?
— Предполагам, че дори не се е сещал за това. Понякога е като малко дете. Рисуване и секс — не забелязва нищо друго, докато не се блъсне в него.
— В такъв случай може да свършим още една работа. В чантата си нося предавател за връзка с колата. Мога да се обадя да ни вземат. Ако кажеш на Джо, че трябва да слезеш до магазина, ще те пусне, нали?
— Разбира се. Няма дори да попита защо, особено днес. Умът му е изцяло в рисуването.
— Кажи му тогава, че се налага да отскочиш и аз съм ти предложила да те откарам с колата. Можем да накупим доста неща, моята охрана ще ни помогне да ги донесем. Джо дори няма да разбере, че аз съм платила за всичко. Или пък му обясни, че си продала някоя картина.
Джиджи я погледна замислено, след това въздъхна.
— Изкушаваш ме, хитрушо. Но по-добре да не рискуваме. Ще се храним с пици, докато не продаде друга картина.
(„Тя е права, шефе. Не се меси.“) „Но, Юнис, тук няма почти нищо за ядене освен кафе и изсъхнал хляб. Не мога да ги оставя така.“ („Джиджи го обича и ще намери начин. Сега тя се грижи за него. Кой от двама ни знае по-добре от какво има нужда Джо?“) „Ти, Юнис — но хората трябва да се хранят.“ („Е, нищо няма да им стане, ако пропуснат няколко яденета.“) „По дяволите, момиче, какво знаеш ти за глада? Аз съм преживял трийсетте.“ („Добре, шефе, печелиш. Ще си мълча.“)
— Джиджи, да видим какво още има в хладилника. Така… две яйца и малко мазнина, останала от бекона. Добре, че си я запазила.
— Винаги я оставям. Въпросът е как да разделим две яйца на трима?
— Остави на мен, малката. Сега ще ти покажа как се хранехме по време на Голямата депресия от Трийсетте.
Джиджи Бранка я изгледа изплашено.
— Джоан, понякога настръхвам, като те слушам. Все забравям колко си стара… но ти не си — нали?
— Зависи от аршина, с който мериш, миличка. Помня Голямата депресия от трийсетте, тогава трябва да съм била на твоята възраст. Това означава, че сега съм на деветдесет и пет. Погледнато от друга страна, все още едва прохождам. Погледнато от трета — аз съм на възрастта, на която е това тяло. И така искам да се отнасят към мен. Не ме гледай, сякаш съм призрак, скъпа — прегърни ме и ми кажи, че не съм. — („Какво имаш против призраците, шефе?“) „Нищо, дори някои от най-добрите ми приятели са призраци — но не бих искала сестра ми да се омъжи за призрак.“ („Много смешно, шефе — кой ти пише сценариите? Ние вече се омъжихме за един призрак — в лабораторията на доктор Олсън.“) „Уф, Юнис, бях забравила! Прощавай.“
Джиджи се пресегна и я прегърна.
— И така, първо ще разтопим мазнината и ще проверим дали не е гранясала — или ако е, да е съвсем малко. После потапяме в нея хляб и го изпържваме. Изпържваме и яйцата, като ги разреждаме с малко разтворено сухо мляко или пшеничено или царевично брашно. Става дори със сух желатин. Няма да им слагаме сол, защото мазнината обикновено е достатъчно солена, но виж, ако имаш сос уорчестър, може да свърши работа. Разрязваме хляба на шест парчета, по две за всеки, поръсваме ги с червен пипер и сме готови. Креативно готвене ала Голямата депресия. Да не забравяме и подредбата на масата — покривка и истински салфетки. И цветя, дори ако трябва да са изкуствени. Или свещ. Аз ще изпържа хляба, а ти се заеми с яйцата.
Когато го повикаха, Джо дойде неохотно. Седна, задъвка и на лицето му се изписа изненада.
— Кой сготви?
— И двете — отвърна Джоан.
— Вкусно.
— Джоан ми показа как да го правя, миличък — похвали се Джиджи.
— Скоро.
— Обещавам. Джоан, нали можеш да четеш?
— Да, разбира се.
— Така си и мислех. Преди три дни получихме писмо от майката на Джо. Щях да потърся някой да го прочете, но Джо все искаше да съм тук и да му позирам.
— Джиджи, Джоан е позната. Не е възпитано.
— Само позната ли, Джо? Ако е така, няма да си довърша закуската, нито ще ти позирам. Ще се обадя на Антон и Фред и ще се прибера у дома!
Джо я погледна сериозно.
— Извинявай, Джоан Юнис.
— Не е достатъчно. Искам да ме целунеш и да ми кажеш, че съм част от семейството. Не съм никаква „позната“.