Няма да се уплаша от злото

24.

Джоан се събуди с глава на рамото на Джиджи, която вече бе отворила очи и я гледаше. Джоан се протегна, прозя се и попита:

— Добро утро, Джиджи. Утро ли е? Къде е Джо?

— Джо приготвя закуска. Наспа ли се, мила?

— Да. Колко е часът?

— Не зная. Въпросът е дали си си починала. Ако не, заспивай отново.

— Починах си и се чувствам отлично. Хайде да ставаме.

— Добре. Но ще ти струва една целувка да минеш покрай мен.

— Страхотно — отвърна щастливо Джоан и плати таксата.

Но Джо не беше в кухнята — беше над снимките, които бе направил снощи.

— Погледни го, Джоан — оплака се Джиджи. — Съвсем е забравил за закуската.

— Няма значение — прошепна Джоан.

— Не е необходимо да шепнеш. Когато работи, Джо не чува нищо. Хайде да приготвим нещо и после да се опитаме да го убедим, че трябва да хапне. Хъм… май няма кой знае какъв избор.

— Не ми трябва много. Кафе и сок.

— Нямаме сок — отвърна Джиджи и Джоан долови в думите й скрит подтекст. — Само полуготова храна. Спагети, пица. Когато пратя Джо до магазина, той се връща с някой албум, или с бои. Щастлив като дете. Не мога дори да му се скарам.

— Джиджи, да не сте разорени? Джиджи не отговори, но остана с лице, извърнато на другата страна. — Джиджи, знаеш, че съм богата. Но Джо няма да приеме и грош от мен. Не виждам защо трябва да се инатиш.

Джиджи отмери кафе за шест чаши и едва тогава отвърна:

— Джоан, докато живеех с Големия Сам, се прехранвах с проституция. Все някой трябваше да плаща наема, но половината от неговите ученици никога не даваха, каквото са обещали, а другите му подхвърляха толкова малко, че едва стигаше за кафе и сандвичи, а и си ги изяждаха те. За Бога, някои от тези нещастници се мъкнеха на уроци само за да се наядат. С други думи, един от двама ни трябваше да се грижи за прехраната. Никога не съм съблазнявала мъжете — Сам не обичаше, когато го правя с някой — освен ако не е по негова заръка, когато се сменяме с друга двойка и всичко е организирано от него. Но дъртите мръсници са винаги щедри. Когато закъсвахме, слизах в кафенето на Лиз и си хващах някого, а после носех парите вкъщи — Сам нямаше нищо против. Но най-сетне ми дойде умът и осъзнах, че той само ме използва и нищо повече. Заради парите, заради любовните сцени с други мъже, на които неизменно присъстваше. Джоан, когато една жена обича, е готова на всичко за мъжа на своето сърце — но не и когато чувствата са само в една посока. Ето, да вземем за пример Джо. Не продава много картини и се налага да делим издръжката наполовина. Но Джо никога няма да използва една жена, каквото и да се случи. — Тя погледна внимателно Джоан. — Когато за пръв път му позирах, ми плати по официалната тарифа, и то на момента, нямаше и помен от ето ти сега малко, пък после повече. Бяха му останали пари от Юнис. Вероятно от застраховката. Той е мека душа и непрестанно се мъкнеха разни хора да му искат заеми. Никой никога не му ги връщаше и когато се нанесох тук, взех в ръце финансовото му състояние. Знаеш ли, някой плаща наема на апартамента и таксите за поддръжка. Да не си ти?

— Не.