Няма да се уплаша от злото

— Предполагам — почна Джоан, — че Джейк е идвал тук по работа. Юнис умря, без да остави завещание, и доколкото знам, Джейк е уреждал делата й след смъртта.

— Не зная нищо, Джоан. Защо не попиташ Джейк, както предложи и Джо? — („Защото Джейк ще ни излъже, шефе. Мъжете лъжат за тези неща дори повече от жените. Кой го е грижа къде обядва мъжът, след като се прибира у дома за вечеря? Не и мен.“)

— Не смятам да го питам, Джиджи. Сигурна съм, че са разговаряли по работа и че Джейк се възхищава на дарбата на Джо. Просто не си бях давала сметка, че Джейк смята Джо за свой близък приятел. Ако е така.

— Нямам представа — отвърна Джиджи Бранка. — Тогава все още работех като платен модел. Господин Соломон — Джейк, както го наричаш — се появи тук една вечер, когато привършвахме, и Джо ми го представи като адвокат на бившата си жена. След това се срещахме още няколко пъти, в сходна ситуация. Но не се е мяркал, откакто се оженихме. — („Не й вярвай, сестрице. Всичко това означава, че не е склонна да издава тайните на други хора. Което е много мило, разбира се.“)

— Не е толкова важно, Джиджи. Имаш ли представа къде Джо е получил образование? Или е роден талант, без да кара някаква школа?

— И двете, Джоан. Ще ти кажа, защото от Джо едва ли ще го измъкнеш някога. Той твърди, че талантът не се учи и че всеки художник е уникален. Според Джо повечето художници, които се смятат за такива, не притежават и капчица талант. Нарича ги „рисувачи на табели“ и добавя, че предпочита той самият да е такъв, вместо да се представя за художник. Но ти си виждала какво може. Ще видиш много повече, ако се разходиш из околните кафенета и книжарници. Голи тела, които изглеждат по-живи от истинските — не е необходимо да търсиш подписа му. Джо е истински майстор, но не желае да рисува любовни сцени, макар да се продават много добре. Вдига рамене и заявява, че това не са неговите символи. Не се мисли за Гоя, Пикасо или Рембранд, нито за който и да било от великите майстори. Всичко, което иска, е да рисува своите символи, така, както на него му харесва, и да продава толкова, колкото да не гладуваме. Понякога така се ядосвам, като си представя, че ако само надраска нещо по-пикантно, ще си оправим положението за месеци напред. Но предложа ли му, се мръщи и мърмори: „Не рисувам комикси и ти го знаеш, Джиджи“. Джо си е Джо и не дава пукната пара за това с какво се занимават другите художници и дали неговите творби биха могли да го направят известен и богат. Приятелите му са хора, които намира за симпатични, които излъчват „добри вибрации“ или притежават „готска аура“. Джо не би изпил чаша бира дори с Рембранд, ако не харесва начина, по който се държи. Същото важи и за партньорите в леглото.