Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
— Мисля, че си права. Но, Джиджи, може ли да ти обясня защо решението ти е мъдро? Какво е лошото да си богат?
— Мислех, че да си богат има само хубави страни.
— Забавно е понякога. Парите дават власт. Вземи мен например: ако ги нямах, сега щях да съм мъртвец, а не да си бъбря с теб. Но те имат и обратна страна — не можеш да избягаш от тях. Джиджи, когато си богат, нямаш никакви приятели — само безкрайно много познати.
— Десет минути — каза Джо.
— Почивка — обясни Джиджи.
— Какво? Но нали почивахме?
— Не. Стани, разтъпчи се, протегни се. Чака ни дълъг ден. Джо, искаш ли кафе?
— Да.
— Може ли да погледнем?
— Не. След обедната почивка. Може би.
— Изглежда, върви добре, Джоан, защото инак нямаше да ни позволи. Джо, Джоан ми каза, че богатите нямали приятели.
— Ей, почакай, не съм свършила. Джиджи, богатите могат да имат приятели. Но трябва да са хора, които не се интересуват от парите им. Като Джо. А такива не се намират лесно. Когато си богат, ставаш подозрителен към околните, дори другите богаташи не се броят. И тогава си слагаш маска, за пред непознати. Така че донякъде е вярно — ако си богат, нямаш приятели. Само познати, които държиш на разстояние, за да не те наранят, както вече е ставало.
Джиджи внезапно се обърна към нея.
— Ние сме твои приятели.
— Надявам се. — Джоан я погледна внимателно, после извърна очи към Джо. — Почувствах обичта ви, когато бяхме в Кръга. Когато Джо ме гледа, очевидно е, че си мисли за Юнис. А ти се питаш какво ли въздействие имам върху него.
— Не е вярно! Джо, кажи й!
— Джиджи е права — отвърна Джо. — Юнис е мъртва. Тя искаше да получиш т’ва, дет имаш сега. От мен усети к’во чувствам, кат бяхме в Кръга. — („Шефе, имаш ли нещо против да ми преотстъпиш тялото за малко? След всичко, което преживях, имам нужда от подобни мили мигове.“) „Юнис, не бива да го нараняваме. Сама виждаш колко му е трудно.“ („Зная. Но следващия път, когато ни целуне, едва ли ще се сдържа да не му призная, че съм тук.“) „Хайде, повтаряй си: Ом мани падме хум. Ако искаш, ще се приберем у дома и ще звъннем на Роберто.“ („Не, мила, ще останем тук, докато не строшим костта и не изсмучем мозъка.“) „Добре, печелиш. Джиджи е сладка като Уини, нали?“
— Джо, искам тримата да сме приятели и никога да не прекъсваме Кръга в сърцата си. Но нека ви кажа нещо. Не е вярно, че нямам никакви приятели. Първо сте вие двамата. Освен това един доктор, който се грижи за мен и наистина не се интересува от парите ми. Медицинската сестра, за която ще се жени и която ми е като малка сестричка. Моята охрана от четирима души. Джо, ти ги познаваш, те бяха охрана и на Юнис. И още един приятел, който имам от времето, когато бях Йохан Смит — богат, влиятелен и мразен от мнозина.
— Юнис те обичаше — каза тихо Джо Бранка.
— Зная, че ме обичаше, Джо. В нея имаше толкова обич, че буквално преливаше. Дори да бях изгубено на улицата котенце, тя щеше да ме вземе и да ме залее с обичта си. Но говорех за един човек, когото ти познаваш, Джо. За Джейк Соломон.
Джо кимна.
— Джейк няма грешка!
— Познаваш ли го?
— Добре. Хубава аура.
— Джо, това да не е онзи адвокат, за когото ми разказваше?
— Същият. — Джо погледна Джоан Юнис. — Питай Джейк. Сега на трона.
— Хайде, Джоан, преди да ни е ухапал, че се бавим.
Този път Джо изгуби повече време да ги нагласява. Премести краката на Джиджи и разположи бедрата на Джоан в нова поза. Отстъпи назад, огледа намръщено резултата, върна се при триножника и се зае да чегърта с дървения нож част от вече нарисуваната картина.
— Май ще пропуснем обяда — прошепна Джиджи.
— Защо?
— Един Господ знае. Понякога му хрумва да промени нещо. Стой мирно, миличка. Сега ще рисува само по нас. Не смъркай, не кихай, не хълцай дори.
— Няма ли да си говорим?
— Може, стига да не помръдваме.
— Няма да мърдам, Джиджи. Знаеш ли, зарадвах се, че Джо и Джейк се познават добре. И ти ли го познаваш?
— Само сме се срещали. Разминахме се, по-точно. Аз тъкмо си тръгвах, тогава още работех като модел под наем, а господин Соломон пристигаше. Беше преди да зарежа Големия Сам. — („Сестрице, тази нещо го шикалкави. А и Джейк не е споменавал, че се е срещал с Джо след онази история с операцията.“) „Накъде биеш, Юнис? Вероятно е идвал тук, за да уреди банковата ти сметка и разни други неща.“ („„И разни други неща» — права си. Виж, шефе, стига с тая наивност. И двамата е трябвало да поплачат за едно и също момиче, а Джо е бисексуален, когато това му уйдисва.“) „Пак това твое мръсно подсъзнание!“ („Кой го казва? Смит-без-гащички? Зная какво казвам, сестрице, живяла съм с Джо години. А ти още си в двайсети век.“) „Юнис, не се съмнявам, че познаваш Джо по-добре от мен. Но аз имах предвид Джейк.“ („И защо си мислиш, че познаваш Джейк по-добре от мен? Погледни Джо — сладурче е, нали? Джейк също има очи. Хайде, шефе, какво толкова? Поразпитай Джиджи още малко.“)