Диамантената колесница
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Райчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантената колесница». Краткое содержание книги:
Но дори Фандорин не може да предположи кой е противникът му — и как преследването ще го върне назад в годините, към времето, когато като млад дипломат се озовава В Япония.
Там, в страната на изгряващото слънце, младият Фандорин опознава един нов, непознат, но странно привлекателен свят. Япония става сцена на драматичния му сблъсък с мистериозната общност на нинджите, с амбициите и кроежите на японски аристократи, и на неговата съдбовна любов със загадъчната красавица О-Юми; любов, която бележи живота му и трагичната развръзка на едно дълго разследване.
Боже, какъв ужас, какъв позор!
От гърдите на титулярния съветник се изтръгна стон. Олюлявайки се, той стигна до леглото (същото, на което можеше да бъде дарен с вечно блаженство!) и се стовари в него по лице.
Известно време Ераст Петрович лежа неподвижен, ако не се брои, че цялото му тяло се тресеше. Ако можеше да плаче, той сигурно би се разридал, но Фандорин веднъж завинаги бе изгубил способност за подобен род емоционално облекчение.
Отдавна, много отдавна не бе изпитвал такъв потрес — донякъде дори несъразмерен на случилото се. Сякаш душата, скована дълго време в ледени окови, изведнъж е започнала да оживява и от това се е пробудила болка, отворили са се стари рани.
„Какво е това? Какво се случва с мен?“ — повтаряше си той, но мислеше не за себе си — за нея.
Вцепененият му мозък започна постепенно да се възвръща към живот и в него се зароди друг въпрос, доста по-насъщен: „Какво да прави сега?“
Ераст Петрович рязко се изправи в леглото. Треморът отмина, сърцето му биеше бързо, но равномерно.
Как какво? Да я открие. Незабавно. И нека става, каквото ще става. В противен случай мозъкът му ще пламне, сърцето ще се пръсне, душата ще загине.
Титулярният съветник се втурна към вратата, опипа я набързо, подпря я с рамо. Здрава е, но май ще може да я изкърти. Само че ще се вдигне шум, прислугата ще дотърчи. Той си представи тлъстите букви на заглавието в утрешната „Джапан Газет“: „Russian vice-consul debauching in grand hotel“82.
Ераст Петрович надникна през прозореца. Беше високо, втори етаж, и в тъмнината не виждаше къде ще скочи. Може там да има камънаци или мотика, забравена от градинаря?
Но тия съображения не можеха да спрат обезумелия титулярен съветник. Той си рече, че такава е неговата днешна съдба — да скача през прозорците и да не вижда къде отива — увисна на ръце, разтвори пръсти.
Провървя му с приземяването, бе скочил в леха. Отърси изцапаните си колене, озърна се. Градината беше вътрешна, заобиколена отвсякъде с висока ограда. Но такава дреболия не бе в състояние да смути Фандорин. Той се засили, хвана се за горния край на оградата, изтегли се на ръце, яхна я. Понечи да скочи в уличката, но не успя, пешът на редингота му се бе закачил за пирон. Той го подръпна няколко пъти — без резултат. Язък за хубавото сукно и за парижката кройка.
— „Russian vice-consul stuck at top of fence“83 — промърмори Ераст Петрович.
Дръпна силно и рединготът изпращя.
Опа-ла!
Десетина крачки и Фандорин се озова на празния, но ярко осветен с улични лампи „Банд“.
Трябваше да отскочи до дома.
Да открие адреса на Булкокс — това първо. И да си намери превозно средство — това второ. Ако тръгне пеш, ще изгуби много време, а не може да вземе курума дори ако плюе на принципите си — при подобни обстоятелства няма нужда от свидетели.
Слава Богу, успя да избегне главното препятствие, наречено Маса: прозорецът на стайчето, където квартируваше досадният камердинер, бе тъмен. Спи разбойникът му.
Вицеконсулът на пръсти влезе в антрето, вслуша се.
Не, Маса не спеше. Откъм стаичката му се носеха някакви странни звуци, приличащи ту на хълцане, ту на сподавен стон.
Разтревоженият Фандорин се промъкна до самата му врата. Тя представляваше плъзгащ се параван по японски маниер. Маса не уважаваше европейския уют и бе оборудвал жилището си по собствен вкус: постла пода със сламени рогозки, леглото и нощното шкафче изхвърли навън, а по стените закачи цветни картинки, изобразяващи свирепи разбойници и слоноподобни сумисти.
При по-внимателно изследване звуците, които долитаха през затворената врата, имаха съвсем недвусмислен характер, още повече на пода титулярният съветник откри два чифта сандали: едните по-големи, другите по-малки.
На вицеконсула му докривя още повече. Той въздъхна тежко и си рече за успокоение: „Добре де, поне няма да ми се лепне.“
На масичката в гостната намери полезна брошура, озаглавена „Alphabetical List of Yokohama Residents for the Year 1878“84. Ераст Петрович драсна клечка кибрит и бързо откри адреса на „достопочтения А. Ф. С. Булкокс, старши съветник на императорското правителство“, Блъф, №129. Взе схема на Сетълмента. Номер 129 се намираше в края на луксозния район при хълма Хара. Ераст Петрович драсна нова клечка, прокара с молив пътя от консулството до местоназначението. Прошепна на глас, за да запомни:
82
„Руски вицеконсул безобразничи в Гранд хотел“ (англ.). — Б.а.
83
„Руски вицеконсул се е натресъл на ограда“ (англ.). — Б.а.
84
„Азбучен указател на жителите на Йокохама през 1878 година“ (англ.). — Б.а.