Пътят на кралете (том II)

— Ветровете се променят — прошепна Шутът.

Далинар го изгледа.

Шутът присви очи и заразглежда нощното небе.

— Това продължава вече с месеци. Вихрушка. Надига се и ври, върти ни отново и отново. Както светът се върти, ала ние не можем да го усетим, понеже сме твърде свързани с него.

— Светът се върти. Що за глупост е това?

— Глупостта на хората, които ги е грижа, Далинар. И интелигентност на хората, които не ги е грижа. Вторите зависят от първите и често се възползват от тях. Първите не разбират вторите с надеждата, че са по-подобни. А всички техни игри крадат от нашето време. Секунда след секунда.

— Шуте — отговори Далинар с въздишка — тази вечер не съм достатъчно умен за това. Извини ме, ако не схващам целта ти, но наистина нямам представа какво искаш да кажеш.

— Знам — рече Шутът и го погледна открито. — Адоналсиум.

Далинар се свъси още повече.

— Какво?

Шутът огледа лицето му.

— Чували ли сте тази дума?

— Адо… какво?

— Нищо — каза Шутът. Изглеждаше угрижен, не приличаше на себе си. — Глупости. Безсмислици. Дрън-дрън. Не е ли странно, че бръщолевениците често съдържат звуците на други думи, накълцани и разглобени, после съшити в нещо на пръв поглед подобно, ала съвършено различно?

Далинар се намръщи.

— Питам се дали това може да се направи и с човек. Да го разкъсаш; чувство по чувство, парче по парче, кървав къс по кървав къс. После да сглобиш нещо друго, като дисиански аимианец. Ако стъкмите някога човек по този начин, Далинар, имайте грижа да го наречете на мен, Неразбираем или пък Безсмислен.

— Та това ли е твоето име? Истинското ти име?

— Не, приятелю — отвърна Шутът и се надигна. — Изоставих истинското си име. Но до следващата ни среща със сигурност ще измисля някое остроумно име, с което да се обръщате към мен. А дотогава Шут върши работа. Ако много настоявате, можете да ми казвате Хоид. Пазете се; Садеас ще направи някои разкрития тази вечер, ала какви — не знам. Всичко хубаво. Съжалявам, че не Ви обидих повече.

— Шуте, тръгваш ли си?

— Трябва. Надявам се да се върна. И ще го направя, ако не ме убият. Вероятно бездруго ще се върна. Предайте извиненията ми на Вашия племенник.

— Той няма да е доволен. Привързан е към тебе.

— Да, това е една от по-прекрасните му черти. Други такива са, че ми плаща, че ми позволява да ям от неговата скъпа храна и че ми дава възможността да се подигравам с приятелите му. На вселената обаче безплатната храна й се зловиди. Пазете се, Далинар. Животът става опасен, а Вие се намирате в центъра на всичко това.

Шутът кимна веднъж и се отдръпна в мрака. Вдигна качулката си и скоро Далинар вече не можеше да го различи в нощта.

Върна се към вечерята си. Садеас ще направи някои разкрития тази вечер, ала какви — не знам. Шутът рядко грешеше, макар че почти винаги се изразяваше странно. Наистина ли щеше да си тръгне, или щеше да остане в лагера и утре сутрин да се смее на шегичката, която си е направил с Далинар?