Электронная книга - «Огненият легион». Краткое содержание книги:
Е, това вече го знаех.
— А какво е тогава Фонтанът на съдбата?
— Той е по-универсален от Коридора, и е предназначен за търсене. Разбира се, силният маг може и сам да намери търсеното в някой от световете, но за това трябва да се учи стотици години. А фонтанът е вече готов артефакт, той и отговор на въпроса ти ще намери в рамките на изкуствения си разум, и ще те премести в нужния свят. Разбра ли?
— Какво има за разбиране — засмях се аз. — Повечето го знаех, дори вече успях да се възползвам от услугите му. И артефактът работи само в определени часове. Може би трябва да натрупа енергия? Или е свързано с някакви фази на луните?
— Какво значение има — махна с ръка Мирон. — Но за това, че си го разгадал и си го използвал, браво на теб. А какво търси, ако не е тайна?
— Един приятел имаше раздвоение на личността или нещо подобно. Лекувах го.
— А аз наистина се зарадвах, че си по-умен, отколкото изглеждаш. Но да забиваш пирони с микроскоп…
— Ъ-ъ-ъ… какво?
— Искам да кажа, че за да излекуваш каквото и да е психично заболяване, е достатъчно просто да влезеш в съня на човека, и не ти трябва никакъв артефакт. Разбира се, там ще трябва да се поизпотиш при общуването с личностите в него, но определено е по-лесно, отколкото да се мотаеш из световете.
А аз откъде можех да знам? Нещо започнах да се вбесявам от постоянните му шегички по адрес на моите умствени способности.
— Ама че умник — измърморих аз. — На двайсет години ти също ли си лекувал психични разстройства с помощта на забранена магия?
— Не, на двайсет години аз изобщо не вярвах в магии — изсумтя Мирон. — Аз съм от свят, в който доскоро магията изобщо не съществуваше. Но се научих как да е, приспособих се. За десетина години надминах много столетници.
— Е, значи все още имам време — казах недоволно. — Така че няма какво да ми се хвалиш със знания.
Според мен Мирон пропусна думите ми покрай ушите си, но поне престана да ми се подиграва. Затова пък отговори на много въпроси. За съжаление Пазителят беше напуснал форта веднага след мен и затова не знаеше дали вампирите са тръгнали към Прокълнатите земи да спасяват приятелите ми или не. Бях сигурен, че Келнмиир и Велхеор ще направят всичко, за да спасят Алиса, но въпреки това бях нервен и се чувствах виновен. Защото докато аз се разхождах из пустинята и спокойно разговарях с Мирон, приятелите ми лежаха в плен и в момента не можех с нищо да им помогна. Можех само да оползотворя максимално времето си и да получа колкото се може повече полезна информация. Например научих, че драконите наистина съществуват, при това едновременно по два начина. Първият — като обикновени огромни летящи влечуги, и вторият — като придвижващи се между световете духове, които външно изобщо не се различават от първия. Само че истинските дракони по нивото си на развитие значително превъзхождат хората, вампирите и самите Пазители. Освен това с изненада разбрах, че във Вселената има много магически светове, и в много от тях принципите на построяване на заклинанията съществено се различават. Единственото, което си оставаше неизменно, беше точно тази астрална магия. Да се възползват от нея можели само единици на милион, и единствено те ставали Пазители. И много често ставало така, че същите тези астрални магове спокойно си живеели в своите светове без магия до момента, докато случайно не задействат своите способности и не се изтърсят в друг свят. Така наречените изтърсаци в рамките на своите способности успявали да намерят процепи в пространството, а още по-често попадали в другите светове след смъртта си. Между другото точно това, оказа се, се е случило и с Мирон, а и с моя чичо също.
Историята на Мирон се оказа наистина интересна: той прекарал известно време в робство, след това избягал, станал кралски наемник, учил магия, убил няколко тъмни богове от рода на Куул-Наг, и само десет години по-късно бил намерен от Пазителя на света, в който бил попаднал. Мирон кой знае защо наричаше това „банална история“, въпреки че на мен такива приключения ми изглеждаха невероятни. Едва сега започнах да разбирам омразата му към поробването на хората в земята на вампирите. Ако прекарам цяла година в кошара на равна нога с животните, и аз щях да мразя всяка проява на ограничение на човешката свобода.