Последният скок на лъва

— Има малко храна, кърпи и тоалетни принадлежности, но не и облекло или багаж — каза Парези. — Явно са се изнесли.

— Ясно. Случайно в хладилника да има камилско мляко?

— Не, но храната е предимно близкоизточна.

— Значи въпросните чужденци не са норвежци — заключих. — Кога ще пристигнат криминолозите?

— Скоро. Чакам и разрешение за обиск. Влязохме при неотложни обстоятелства с шперца на домоуправителя по подозрение, че вътре може да има мъртъв или умиращ човек.

— Кой е казал това?

— Анонимният по телефона и домоуправителят — отвърна Парези.

Естествено, никой от двамата не беше казвал подобно нещо, но пък винаги трябва да обясняваш какво правиш в нечие жилище без заповед. По-лесно е при корпоративните наематели, но дори името на фирмата да е „Преработка на отпадъци Ал Кайда“, ти е нужна заповед за обиск.

Отново се огледах, но нищо в апартамента не подсказваше, че е нещо различно от свърталище на наркомани или може би убежище за катастрофирали извънземни. Но не и в този квартал. И не къде да е, а на две крачки от блока ми.

— В умивалника има мокра гъба, така че… колко време й трябва на една гъба, за да изсъхне? — попита Парези.

— Какъв цвят е?

— Синя.

— Шест часа.

Заобиколих матраците, отидох до единия от двата прозореца и го отворих. Погледнах наляво и видях моя блок, както и балкона си. Чудесно място за стрелба. И също така достатъчно близко, за да монтират видеокамера някъде тук, насочена към входната врата на блока.

Отстъпих назад и погледнах дъската под прозореца.

— Ето там — рече Парези.

Отидох до втория прозорец и погледнах широкия боядисан перваз. Беше покрит с прах, но в центъра му имаше чисто петно.

— Май тук са оставяли кофата с виното — предположих.

— Да. А жицата от кофата е стигала до телевизора.

Отидохме до телевизора, който бе сравнително нов модел. Макар да нямаше прикрепени кабели, апаратът беше настроен да приема сигнал от камера. „Шоуто на Джон Кори“. Риалити предаване.

— Ако тези типове са били тук, за да те наблюдават, значи са те видели да излизаш от апартамента за разходките ти — рече Парези. — И са ни гледали как вечеряме с пицата и виното — добави той.

— Точно така. — И бяха решили да не предприемат нищо. Защото Халил имаше свой собствен план. Освен това ме бяха виждали да се качвам в кола по няколко пъти на ден, но не можех да зная дали са ме проследили до вертолетната площадка или до Белвю. Но все пак мисля, че наблюдаващата кола след нас щеше да ги засече. Въпреки всичко си беше малко обезпокоително и страшно.

Парези се беше умислил.

— Добре, значи имаме трима или четирима приличащи на чужденци типове, които си падат по близкоизточна кухня и по една случайност имат изглед към блока ти, а знаем, че Асад Халил се опитва да те убие — каза той. — В такъв случай можем ли да приемем, че живеещите тук са арабски терористи, които са те следили? Или става въпрос просто за съвпадение?