Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Това може да ни свърши работа — каза Калис. — Това е обща заповед, която нарежда всички части да пропускат предявителя на този пропуск. Не е уточнено дали той ще води дружина с повече от сто души, но смятам, че ако се стегнем както трябва, това може би ще свърши работа.
— Добре, денят почти мина — каза Праджи и стана. — Ако ще трябва да убеждаваме местния патрул, по-хубаво да тръгваме сега. Или искате да изчакаме до утре сутрин?
Калис погледна Накор, който леко поклати глава в знак на отрицание.
— Тръгваме сега — каза Калис.
Беше наредено на хората да действуват така, като че ли не бързат много, но да бъдат готови за езда. Ерик не можеше да разбере дали някой от другите лагери наблюдава сцената — все пак вече беше доста тъмно. Околните дружини като че ли се занимаваха със собствените си дела. Идването и тръгването на другите отряди не предизвикваше особен интерес.
След по-малко от час Фостър подреди хората и Калис махна на Ерик и другарите му да се наредят в първата линия, веднага след неговата свита — Накор, Праджи, Вая, Хатонис и дьо Лунвил. Фостър остана назад, за да командва ариергарда, най-опитното поделение в дружината. Джедоу Шати и Джером Хенди се отделиха, за да идат с Фостър. Ерик направи знак за късмет на приятелите си и Джедоу му отвърна с широко ухилена физиономия.
Потеглиха на север и скоро стигнаха до моста.
— Бързо са го направили — отбеляза Праджи.
— Много работници участваха в строежа — каза Накор. — Работих по него няколко дни, така че можах да мина пръв.
— Има бродове наблизо — каза Вая. — Защо е целият този труд?
— Кралицата не иска да си мокри краката — отвърна Накор.
Калис погледна дребния човек, Ерик също. Накор не се усмихваше.
Стигнаха до стражевия пост и един набит як сержант ги спря.
— Къде сте тръгнали?
— Здравей отново, сержант — каза Калис.
Като позна Калис, сержантът попита:
— Отново ли потегляте?
— Генералите не са много доволни от моя доклад. Смятат, че не съм проверил достатъчно далеко на юг. Ще се движа до утре на обяд и ще се върна сутринта на следващия ден.
— Никой не ми е казал, че твоята дружина ще премине през реката, капитане — каза сержантът с подозрение, — нито че някой ще отсъства повече от един ден.
Калис спокойно протегна пропуска.
— Дадоха ми това, вместо да пращат вестоносци преди да сме готови за път.
— Проклети офицери! — каза сержантът. — Ние изпълняваме заповедите си и после някакъв капитан от някаква си дружина мисли, че може да накара някой свой пиян приятел да ги променя. Кой от тези надути пауни смята, че само ако си подпише името… — Гласът му се сниши и очите му се разшириха, когато видя името и печата в долния край на пропуска.
— Ако искаш, прати човек до генерал Фадавах, за да му съобщи, че не спазва процедурата и че чакаш потвърждение. Ние ще изчакаме тук — каза дьо Лунвил. — Не съм умрял толкова да гоня джиланците. Но мисля, че генералът няма да си промени становището, сержант.
Сержантът бързо нави пропуска и го върна на Калис.
— Може да минете — каза той и им махна с ръка. Обърна се към войниците на брега и викна: — Минават на другата страна!
Те му махнаха и заеха изпълнени с досада пози, докато Калис бавно мина с коня си покрай тях и пое по новопостроения мост.
Ерик усети как гърбът безумно го сърби, като че ли някой отзад се готвеше да викне, че се опитват да бягат, или пък да предупреди сержанта, че пропускът е откраднат от палатката на генерала.
Но минаха спокойно по новия мост до последния човек — ефрейтор Фостър. После Калис им махна да ускорят ход и те се понесоха в тръс. Ерик се бореше с извънредно силното си желание да пришпори коня и да препусне в галоп. Чудеше се колко от другите изпитват същото чувство.
Когато изминаха известно разстояние надолу по реката, Калис нареди да минат в лек галоп и така изминаха около два километра, преди да им заповяда да минат отново в тръс.
— Сега искаш ли да ти разказвам? — викна Накор.
— Да, преди да си паднал от коня и да си счупиш врата — отвърна Калис.
— Това е лошо — ухили се Накор. — Помниш ли нашата стара приятелка Кловис?
Калис кимна. Ерик нямаше представа коя може да е тази жена, но навъсеното чело на капитана показваше, че той наистина я познава. Това, което го изненада, бе, че дьо Лунвил не показа, че знае нещо за това.