Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
А сега той не приличаше на роб. Беше се измъкнал от робската барака по тъмно и като се усмихваше и бъбреше, стигна до мястото, където беше оставил вещите си, когато беше влязъл в ролята на строителен работник.
После призори се беше върнал при робската барака и се бе скрил на няколко метра зад работническата група. Беше минал покрай новопостроения мост, покрай пазача, който тъкмо се готвеше да го пита нещо, когато Накор го потупа по рамото приятелски и му каза безгрижно:
— Добро утро, как е? — И го остави да се почесва по темето.
Сега викна към офицера на другия бряг.
— Ей, дръж! — И му хвърли навитата си постелка и торбата си. Офицерът реагира, без да мисли, хвана багажа и го пусна на земята все едно, че бе покрит с буболечки. Накор прескочи последните метър и половина, които отделяха брега от новия мост, и рече:
— Не исках да скачам с вързопа, за да не падне случайно във водата. В него има важни документи.
— Важни документи? — попита офицерът, докато Накор си вдигаше вързопа.
— Благодаря ти. Трябва да занеса тези заповеди на капитана.
Офицерът се поколеба, нещо нехарактерно за него, докато се опитваше да формулира следващия си въпрос. През това време Накор се мушна зад група конници, които минаваха наблизо, и когато те отминаха, вече не се виждаше.
Офицерът се заоглежда, но пропусна да забележи, че наблизо, около един загаснал лагерен огън, има седем заспали наемници, които преди няколко секунди бяха само шестима. Накор лежеше неподвижно, готов да действа и при най-малкия тревожен знак.
Лежеше и се усмихваше — обичайната му реакция, когато свършеше нещо сполучливо. Откри, че е твърде забавно, когато мнозина не могат да забележат това, което става точно под носа им. Пое дълбоко дъх, затвори очи и започна да похърква.
След по-малко от час чу глас и отвори очи. Един от войниците беше седнал и се прозяваше. Накор се огледа и видя, че офицерът, когото беше забаламосал, стои с гръб към лагера.
— Добро утро — каза Накор на сънения наемник, стана и тръгна към близката пътека, водеща според него към мястото, където лагеруваше Калис.
Ерик си лъскаше меча и поглеждаше на няколко метра встрани — там, където седяха Калис, дьо Лунвил и Фостър. Бяха се върнали в лагера след настъпването на нощта и Калис бе отишъл да докладва в офицерската палатка, разположена близо до моста, докато Ерик и другите се занимаваха с конете. Когато Калис се върна, по израза му не личеше как е минала срещата, но пък Калис рядко показваше чувства като раздразнение или удоволствие.
Но сега, когато се изправи и зае изчаквателна поза, Ерик забеляза, че е развълнуван. По тясната пътека, изорана от подкови и стъпки, която разделяше лагера на Орлите от съседния на изток, се приближаваше Накор.
И както винаги се усмихваше.
— Ух — каза той и седна тежко на земята до Фостър. — Бая зор, докато ви открия. Има доста много знамена с пръчици и много червени цветове и повечето от онези хора — той махна неопределено с ръка — изобщо не се интересуват кой им е съсед. Ама много невежа сбирщина.
— Не са тук, и не им се плаща, за да мислят — обади се Праджи, който си чистеше зъбите с дълга дървена клечица.
— Прав си.
— Какво откри? — попита Калис.
Накор се наведе напред и понижи глас, така че Ерик трябваше да се напъне, за да подслушва, макар че той и другите от неговата група се правеха, че разговорът наблизо не ги интересува.
— Не мисля, че е умно да си говорим за това тук, но нека приемем, че като ви кажа какво съм видял, няма да желаете да научите как съм успял да го направя.
— Така е — рече Калис.
— Съгласен — каза Накор, — но ще разберете какво имам предвид, като ви разкажа. Само нека първо добавя, че ако имате план да се махнете оттук, довечера ще е най-подходящото време за това. Няма нужда да се мотаем повече.
— Добре — каза Калис. — Знаем къде се намира фортът и можем да опитаме да се изплъзнем, като измамим патрулите по брега, че поемаме в още една акция за прочистване на юг.
— Може би един от тези пропуски ще ги заблуди — рече Накор, смъкна вечната си торба от рамото си и я отвори.
Ерик положи доста усилия, за да не се засмее на изражението на дьо Лунвил и Фостър. Те разгледаха документите и дьо Лунвил отбеляза:
— Не съм специалист в четенето на такива боклуци, но тези изглеждат като истински.
— Ами защото са истински — каза Накор. — Откраднах ги от палатката на генерал Фадавах.
— Най-висшия генерал на Изумрудената кралица? — попита сержантът.
— Да. Беше зает и никой не забеляза, докато играех ролята на роб. Помислих си, че някоя от тези хартийки може да ни дойде добре. Исках да поразровя наоколо. Има нещо доста странно около този генерал. Не е това, за което се представя, и ако не бързах толкова да ви донеса новините, щях да поизчакам да видя кой точно е той.