Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)
- Автор: Стейнбек Джон Эрнст
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)». Краткое содержание книги:
Възрастните тръгнаха през гъстия здрач към осветената кухня и майката им поднесе месо и цвеклови листа в алуминиевите чинии. Но преди да започне да яде, тя сложи на печката големия кръгъл съд за пране и силно разпали огъня. После донесе няколко кофи вода, напълни съда догоре и остави край него още няколко пълни кофи. Кухнята се изпълни с пара. Всички набърже вечеряха и излязоха навън, за да поседят там, докато водата кипне. Те седяха, гледайки в мрака светлия квадрат от фенера, в който се движеше безформената сянка на дядото. Ной грижливо въртеше в зъби една сламка. Майката и Роуз от Шарън миеха чиниите и ги нареждаха една върху друга на масата.
Изведнъж всички като по команда се захванаха за работа. Бащата стана и запали друг фенер. Ной извади от кухненското чекмедже един крив нож и го наточи на малък изтъркан брус. После остави на пъна за кълцане на месо стъргалото, а до него сложи ножа. Бащата донесе два здрави пръта, всеки по три стъпки дълъг, заостри ги от двете страни с брадвата и ги завърза по средата със здраво въже.
Той мърмореше:
— Не трябваше да продаваме всичките дерачки.
Водата на печката вреше, вдигайки пара.
Ной попита:
— Водата ли ще отнесем там, или свинете ще докараме тук?
— Свинете ще докараме тук — отговори бащата. — Свинете не са вряла вода, няма да ги разплискаме и да се опарим. Водата завря ли?
— Ей сега ще кипне — отвърна майката.
— Добре. Ной, Том, Ал, да вървим в кочината. Аз ще нося фенера. Ще ги заколим там и ще ги домъкнем в къщи.
Ной взе ножа, Ал брадвата и всички заедно тръгнаха към кочината; фенерът, с който бащата осветяваше пътя, хвърляше жълти игриви пламъчета върху краката им. Рути и Уинфийлд, подскачайки, затичаха след тях. Като влезе в кочината, бащата се наведе над преградата с фенера в ръка. Сънените млади свине лениво се изправиха на крака и тревожно загрухтяха. Чичо Джон и проповедникът дойдоха да помагат.
— Добре — повтори бащата. — Почвайте. Ще ги домъкнем до къщи, там ще съберем кръвта и ще ги попарим.
Ной и Том прекрачиха преградата. Те свършиха работата си бързо и ловко. Том удари по веднъж с тъпото на брадвата свинете, а Ной се наведе над повалените животни, напипа артериите им и прерязвайки ги с кривия си нож, освободи пулсиращата кръв. После прехвърлиха отчаяно квичащите свине през преградата. Проповедникът и чичо Джон повлякоха за задните крака едната свиня, а Том и Ной — другата. Бащата вървеше след тях с фенера и в праха, напоил се с черна кръв, се проточиха две пътечки.
Когато домъкнаха свинете в къщи, Ной отдели с ножа сухожилията на задните крака и вмъкна прътовете: закланите животни бяха окачени на таванските греди, които се подаваха под стрехата на покрива. После мъжете донесоха врялата вода и попариха черните свински трупове. Ной ги изкорми и хвърли вътрешностите на земята. Бащата изостри още два пръта, та месото да се проветри по-добре, а Том и майката чистеха през това време четината със стъргалото и един тъп нож. Ал донесе една кофа, сложи в нея вътрешностите и тръгна да ги хвърли по-далеч от къщи; след него със силно мяукане затичаха две котки, кучетата също се втурнаха подир него, ръмжейки слабо срещу котките.
Бащата седна на прага, гледайки осветените от фенера свине. Четината бе остъргана и сега кръвта бавно капеше в черна локва на земята. Бащата стана, приближи се до окачените свине, попипа ги с ръка и отново седна на прага. Бабата и дядото тръгнаха да спят в плевника, дядото носеше фенер. Останалите седяха край къщата мълчаливо. Кони, Ал и Том бяха седнали направо в праха, облегнати на стената, чичо Джон на един сандък, а бащата на прага. Само майката и Роуз от Шарън продължаваха да шетат. Рути и Уинфийлд клюмаха, но се мъчеха да превъзмогнат дрямката. Те сънено се караха в тъмнината. Ной и проповедникът клекнаха един до друг с лице към къщата. Бащата неспокойно се почеса, свали шапката си и зарови пръсти в косата.
— Утре рано-рано ще осолим месото, после трябва да се натовари всичко, освен леглата, а вдругиден ще потеглим. Работа най-много за десетина часа — неуверено продума той.
Том го прекъсна:
— Ще се разтакаваме цял ден, ще се чудим какво да вършим. — Останалите неспокойно се размърдаха. — Да свършим със събирането на багажа призори и да тръгваме — заключи Том. Бащата потърка с длан коляното си. И всички бяха обхванати от безпокойство.
Ной рече:
— Може нищо да не стане на месото, ако го осолим още сега. Ще го нарежем на парчета, така по-скоро ще изстине.