Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)
- Автор: Стейнбек Джон Эрнст
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Вълчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)». Краткое содержание книги:
— Да, ако не смятаме кокошките и двете свине — добави Ной.
Бащата отвърна:
— Свинете ще осолим за из път. Ще ни трябва месо. Ще турим осоленото месо в качета и ще го караме с нас. Но се чудя дали ще се поберем всички в камиона, а трябва да помислим и за проповедника. Ще можем ли да храним още едно гърло? — И без да обръща глава, той попита: — Ще можем ли, майко?
Майката се покашля:
— Не е там работата — можем или не можем. А дали ще искаме — твърдо каза тя. — Защото ще излезе, че нищо не можем да направим. Ще излезе, че и до Калифорния не можем да стигнем. А щом искаме нещо, ще го направим. Пък колкото се отнася до това дали „искаме“, трябва да кажа, че нашите семейства отдавна живеят в този край и още не съм чула някой от Джоудови или Хазлетови да е отказал да нахрани, приюти или качи на колата си човек, когато са го помолили за това. Джоудови са били всякакви, но никога такива негодници.
Бащата добави:
— А ако не стигне мястото? — Той погледна майката, извил глава встрани, и се засрами от собствените си думи.
— Мястото и без това не стига — отвърна майката. — Място има само за шестима, а ние сме дванайсет. С един повече или по-малко, не е ли все едно? Нима здравият, силен мъж може да бъде в тежест? И при това, когато имаме повече от сто долара и две свини, сме седнали да мислим можем ли да храним един човек… — Тя не довърши думите си и бащата отвърна от нея очи, изпитал парливо чувство, сякаш го бяха ударили с камшик.
Бабата се обади:
— С проповедника ще бъде добре. Той отзарана ни прочете хубава молитва.
Бащата шареше с очи от едно лице на друго, търсейки признаци на несъгласие, и накрая каза:
— Извикай го, Томи. Щом ще пътува с нас, мястото му е тук.
Том стана и тръгна към къщата, викайки проповедника:
— Кейси! Ей, Кейси!
Иззад къщата достигна глух глас. Том сви зад ъгъла и видя проповедника: той седеше, облегнат на стената, и гледаше вечерницата, която блестеше в светлото небе.
— Викаше ли ме? — попита Кейси.
— Да. Ние решихме така: щом ще дойдеш с нас, ела да обмислим всичко заедно.
Кейси стана. Той знаеше какво значи семеен съвет, знаеше, че са го приели в семейството. И положението, което изведнъж зае, бе високо, тъй като чичо Джон, отдръпнал се встрани, му направи място между себе си и бащата. Кейси клекна с лице към дядото, който седеше като на трон върху стъпалото на камиона.
Майката отново влезе в къщи. Чу се звънтенето на желязната вратичка на фенера и в тъмната кухня блесна жълта светлина. Майката свали капака на голямата тенджера и от вратата лъхна миризма на варено месо и цвеклови листа. Всички чакаха майката да се появи отново в тъмния двор, защото гласът й в семейния съвет беше решаващ. Бащата каза:
— Трябва да помислим кога да тръгнем. Колкото по-скоро, толкова по-добре. Трябва само преди това да се заколят свинете, да осолим месото и да го приготвим за път. Колкото по-бързо свършим това, толкова по-добре.
Ной го подкрепи:
— Ако се захванем за работа както трябва, утре всичко ще бъде готово. И вдругиден ще заминем.
Чичо Джон възрази:
— В тази горещина през деня не можем да изстудим месото. По това време на годината не се колят свине. Ако не го изстудим, месото ще се спари.
— Да ги заколим сега. През нощта месото горе-долу ще изстине. Ще вечеряме и ще ги заколим. Сол има ли?
Майката рече:
— Да. Има много. Изберете две хубави качета.
— Добре, точно така ще направим — каза Том.
Дядото замърда на мястото си, мъчейки се да стане.
— Стъмва се — рече той. — Искам да ям. Ще отидем в Калифорния и там все ще ходя с грозде в ръце и ще си зобя по цял ден от него, тъй да знаете! — Той се изправи, мъжете също станаха.
Рути и Уинфийлд заскачаха възбудено в праха като полудели. Рути прошепна нещо с пресипнал глас на Уинфийлд:
— Ще колят свинете и ще вървим в Калифорния. Ще колят свинете и ще вървим — всички наведнъж.
И Уинфийлд съвсем обезумя. Той допря пръст до гърлото си, направи страшна гримаса и като надаваше слаби крясъци, почна да се върти като пумпал.
— Аз съм стара свиня. Гледай! Аз съм стара свиня. Виж кръвта, Рути! — И той се олюля, свлече се на земята и замаха безпомощно с ръце и крака.
Но Рути беше по-голяма и чувствуваше, че в тези дни става нещо необикновено.
— Й ще вървим в Калифорния! — отново повтори тя. Такива големи събития в живота й още не бяха се случвали.