Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ирина Калоянова Василиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Посмъртните записки на клуба „Пикуик“ (Избрани творби в пет тома. Том 1)». Краткое содержание книги:
— Сигурно е котката, Сара — рече момичето, обръщайки се към някого в къщата. Пис, пис, пис… мац, мац, мац.
Но тъй като този ласкав зов не примами никакво животно, момичето бавно затвори вратата и я залости; а мистър Пикуик остана плътно прилепен до стената.
„Колко странно — помисли си мистър Пикуик. — Сигурно са се заседели до по-късно от обикновено. Истинска беда е, че са решили да го сторят не друг път, а точно тази вечер… Истинска беда.“ И с тези мисли мистър Пикуик се върна отново към своя ъгъл до стената, дето се бе сврял преди, и зачака момента, когато би сметнал за безопасно да повтори сигнала.
Не бе стоял там и пет минути, когато ослепителна светкавица бе последвана от оглушителен гръм, чийто страхотен трясък и тътен замряха в далечината; сетне блесна друга светкавица, още по-ослепителна от първата, и тресна втора гръмотевица, още по-оглушителна от първата; а сетне започна да се сипе дъжд — със сила и ярост, що помиташе всичко по своя път.
Мистър Пикуик отлично знаеше, че дървото е много опасен съсед при мълниеносна буря. А имаше едно дърво от дясната му страна, друго дърво — от лявата, трето — пред него и четвърто — зад него. Ако останеше на същото място, можеше да стане жертва на злополука; ако се покажеше в градината, можеха да го предадат на полицията. Веднъж-дваж опита да се прехвърли отвъд стената, но тъй като този път нямаше друга помощ освен крайниците, с които природата го беше дарила, единствената последица от неговите усилия бяха множеството неприятни драскотини по коленете и пищялите и обилната пот, която обля цялото му тяло.
„Какво отвратително положение“ — рече си мистър Пикуик, поспрял да избърше челото си след тези упражнения. Погледна към къщата — навсякъде тъмно. Сега вече всички навярно си бяха легнали. Реши да опита отново със сигнала.
Тръгна на пръсти по мокрия чакъл и почука на вратата. Затаи дъх и долепи ухо до дупката на ключалката. Никакъв отговор: много странно. Ново почукване. Отново прилепи ухо. Дочу се нисък шепот отвътре, а после някакъв глас извика:
— Кой е там?
„Не е Джоб — помисли мистър Пикуик, като отново се оттегли бързешком до самата стена. — Жена е.“
Той едва има време да стигне до това заключение, когато някакъв горен прозорец се отвори и три-четири женски гласа повториха въпроса:
— Кой е там?
Мистър Пикуик не смееше да шавне ни с ръка, ни с крак. Ясно беше: цялата къща се бе пробудила. Той реши да си остане на същото място, докато мине суматохата, а след това със свръхчовешки усилия да се прехвърли отвъд зида, ако ще би да загине при това начинание.
Както винаги мистър Пикуик и този път бе съзрял най-добрия начин на действие при дадените обстоятелства; но за нещастие неговото решение се основаваше на предположението, че те няма да се осмелят отново да отворят вратата. Какво бе неговото объркване, когато долови, че се свалят вериги и резета и видя вратата да се отваря все по-широко и по-широко! Стъпка по стъпка той се отдръпваше към ъгъла; но каквото и да правеше, обемът на собственото му тяло пречеше вратата да се отвори напълно.
— Кой е там? — изврещяха в хор от вътрешното стълбище пискливите гласове на игуменката — директорка на пансиона, три учителки, пет прислужнички и тридесет пансионерки, всичките полуоблечени и с гора от хартийки за къдрене на коса по главите си.
Естествено мистър Пикуик не съобщи кой бе там; и припевът на хора се промени в: „Божичко, колко е страшно!“
— Готвачке — рече директорката-игуменка, застанала благоразумно най-горе на стълбището зад всички други, — готвачке, защо не погледнете малко нататък в градината?
— Но моля ви, госпожо, страх ме е — отвърна готвачката.
— Божичко, колко е глупава тази готвачка! — викнаха тридесетте пансионерки.
— Готвачке — рече игуменката с голямо достойнство, — не ми възразявайте, моля; аз настоявам да погледнете в градината веднага.
Тогава готвачката се разплака, а една от прислужничките възрази, че било „срамота“ и биде незабавно уволнена с едномесечно предупреждение за своето пристрастно застъпничество.