Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
— Не е възможно да си направила нещо кой знае колко ужасно, миличка. Не е възможно…
— О, напротив, мамо…
Жозефин протегна ръце и прегърна дъщеря си. Зарови лице в косата й, вдъхна мириса на шампоана зелена ябълка, припомни си колко лесно беше, когато беше бебе. Люлеех я, целувах я, пеех й песничка и тъгата изчезваше.
Тя тихо подхвана песничката за лодката в реката… лодката в реката се носи по водата…
Зое се дръпна троснато:
— О, мамо… вече не съм малко момиченце!
И направо изтърси:
— Преспах с Гаетан.
Жозефин се стресна. Значи, се оказа вярно…
— Но нали ми обеща, че…
— Преспах с Гаетан и оттогава той се промени, мамо… стана странен.
Жозефин си пое дълбоко дъх и се замисли.
— Чакай, мила моя. Защо си тъжна? Защото си преспала с него или защото оттогава е станал, както казваш, „странен“?
— Заради двете, мамо! А на всичко отгоре Ема каза, че повече не иска да ми е приятелка.
— Защо?
— Защото не съм го обсъдила с нея, преди… преди да го направя. Заяви, че съм я пренебрегнала, не съм я предупредила за намерението си. Аз пък твърдях, че съм нямала избор, защото изобщо не го бях обмисляла, не знаех, че ще се случи.
Чукът и наковалнята отново заблъскаха в главата на Жозефин и тя направи огромно усилие да се съсредоточи и да обмисли въпросите един по един.
— Защо го направи, миличка? Спомняш ли си какво си говорихме?
— Стана съвсем ненадейно, мамо. Бяхме в мазето и…
Тя разказа за бялата свещ, за шампанското, тъмнината, стъпките в коридора, страха и после желанието…
— Стана съвсем спонтанно. Не мислех, че върша нещо лошо.
— Вярвам ти, миличка.
Успокоена, Зое се гушна в майка си. Потърка нос в гърдите й, въздъхна дълбоко. Подсмъркна. Вдигна глава.
— Не ми се сърдиш, нали?
— Не, не ти се сърдя. Съжалявам само, че толкова избърза.
— А той защо се промени толкова? Вече не ми се обажда, винаги аз му звъня, станал е един такъв завеян. Отговаря ми по задължение, но не ми казва нито една мила дума, не проявява никаква нежност… Съвсем се обърках.
Ако можех да й помогна, терзаеше се Жозефин, гледайки как Зоя хапе устни, бърчи вежди и едва се сдържа да не заплаче.
— Може би не съм създадена за любов…
— Защо смяташ така?
— Страх ме е, мамо. Иска ми се времето неусетно да премине през мен. Да остана завинаги на петнайсет. Разковничето е непрекъснато да си повтарям, няма да порасна, няма да порасна, няма да порасна…
— Не казвай това, Зое. Тъкмо обратното, трябва да си казваш, че животът ще ти донесе много нови и най-различни неща, че се страхуваш от тях, защото са ти непознати. Човек винаги изпитва страх от непознатото…
— Мислиш ли, че след като са те имали веднъж, мъжете не те желаят повече?
— Съвсем не! И после, Гаетан не те е „имал“… Гаетан е влюбен в теб.
— Наистина ли го мислиш?
— Разбира се!
— Обичам Гаетан и не искам да се окаже някакъв тъп гадняр.
— Но той не е тъп гадняр, миличка… Убедена съм, че има някакви неприятности. Дори е твърде възможно да му се е случило нещо ужасно, за което не смее да отвори уста, за да го сподели с теб. Срамува се, страх го е, че ще го напуснеш, когато разбереш. Попитай го. Кажи му, че ти се е случило нещо сериозно, за което не искаш да говориш с мен… и ще видиш как той ще се отпусне и ще ти разкаже. Тогава ще се успокоиш.
— Защото, да ти кажа… преди да се скараме с Ема, отидохме в някакво кафе с едни приятели и… какво ли не чух да говорят момчетата за момичетата, направо УЖАСИИ! При това обсъждаха наши приятелки. Казваха, тая е мръсница, всеки може да я забие. Онази е истинско плашило, ама е адски добра. Ние седяхме до тях, а те дрънкаха такива гадости! Най-лошото е, че не посмях да си отворя устата. Тръгнахме си с Ема, отидохме у тях. И тогава се замислих за Гаетан и си казах, че в този момент и той може би говори такива работи за мен, може дори да е разтръбил за нашата нощ на всичките си приятели. Това е гадно.
— Не го е направил! Как изобщо можа да си го помислиш!
— Ние никога не говорим по този начин за момчетата! Ужасно беше, кълна ти се! И най-важното, мръсниците не бяха те, а момичетата. Всички до едно без изключение бяха мръсници, секс играчки! Какво безсрамие, мамо, без капчица срам, ти казвам! Бях отвратена. Затова реших да кажа на Ема за Гаетан и тя ме насмете, заявявайки, че е жестоко обидена, защото не съм я предупредила… значи, не съм я смятала за приятелка, истинска приятелка, и се скарахме… Мамо, не я разбирам любовта, ама никак.