Повелителка на реките
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651023
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Повелителка на реките». Краткое содержание книги:
Не ѝ припомням, че Йорк е много обичан в Лондон, гилдиите и търговците се доверяват на спокойния му здрав разум, и че техните дела процъфтяваха, когато той въдвори мир и добър ред в града и страната. Когато херцогът бе лорд-протектор, търговците можеха спокойно да изпращат стоките си по безопасните пътища, а данъците бяха намалени, когато разточителното кралско домакинство беше под негов контрол.
— Скоро ще се върнат — казвам. — Може би Йорк ще помоли за прошка, както преди, и всички скоро ще се върнат.
Нейното безпокойство започва да се отразява на всички. Храним се в покоите на кралицата, не в голямата зала, където стражите и слугите от домакинството роптаят, че няма веселие, макар кралят да се е съвзел. Казват, че дворецът не е такъв, какъвто е редно да бъде. Той е твърде тих, прилича на омагьосан замък, потопен в тишина. Кралицата не обръща внимание на недоволството. Вика музиканти да свирят само на нея, в покоите ѝ, а по-младите дами танцуват, но само изпълняват небрежно стъпките, тъй като красивите млади мъже от свитата на краля ги няма, за да ги гледат. Накрая тя нарежда на една от придворните дами да ни чете от някакъв романс, и ние седим, шием и слушаме история за кралица, която закопняла за дете посред зима, и родила бебе, което било цялото от сняг. Когато детето порасло и станало мъж, съпругът ѝ го отвел на кръстоносен поход, и бедното момче се разтопило в горещия пясък; а после вече нямали син, дори такъв, направен от лед.
Тази печална история ме изпълва с нелепа сантименталност, от нея ми се приисква да седна, да заплача и да се потопя в печал за моите момчета в Графтън — Луис, когото никога няма да видя отново, за най-големия, Антъни, който навършва тринайсет тази година и скоро трябва да получи собствени доспехи и да замине да служи като оръженосец на баща си или на друг благородник. Той порасна ужасно бързо, и сега ми се иска отново да беше бебе и да можех да го нося на хълбока си. Тази мисъл ме изпълва с копнеж отново да бъда с Ричард, никога преди не сме били разделени толкова дълго. Когато кралят се разправи с Йоркския херцог, Едмънд Боуфорт ще поеме поста на Ричард като предводител на гарнизона в Кале и ще изпрати Ричард у дома, и тогава животът ни ще може отново да се върне към нормалния си ход.
Маргарет ме вика в спалнята си и аз отивам да седя при нея, докато повдигат стегнатата диадема, която прилепва като шапка ниско над ушите ѝ, разплитат плитките и разресват косата ѝ.
— Кога мислиш, че ще се приберат у дома? — пита тя.
— До края на седмицата? — предполагам. — Ако всичко мине добре.
— Защо всичко да не мине добре?
Поклащам глава. Не знам защо сега не е щастлива и развълнувана, както беше, когато херцог Съмърсет най-напред ѝ обясни този план. Не знам защо дворецът, който винаги е бил такъв красив дом за кралския двор, изглежда толкова студен и самотен тази вечер. Не знам защо момичето трябваше да избере история за син и наследник, който се разтапя, преди да успее да получи наследството си.
— Не зная — казвам. Потръпвам. — Предполагам, че всичко ще бъде наред.
— Лягам си — казва тя сърдито. — А на сутринта ще отидем на лов и ще бъдем весели. Не си добра компания, Жакета. Лягай си и ти.
Не си лягам, както ми нарежда тя, макар да знам, че не съм добра компания. Отивам до прозореца си, вдигам дървения капак и се заглеждам надолу през крайречните ливади в лунната светлина и дългата, сребърна виеща се река, и се питам защо се чувствам толкова паднала духом през тази топла майска нощ в Англия, в най-хубавия месец от годината, когато очаквам съпруга си да се върне у дома при мен след преживените ужасни опасности, а кралят на Англия е потеглил на поход, отново силен и могъщ, и неговият враг ще бъде повален.
После, на следващия ден, в късния следобед, получаваме новини, ужасни новини, потресаващи новини. Нищо не ни става ясно, докато не заръчваме да доведат пратениците пред кралицата, докато не изпращаме заповед мъжете, бягащи безредно от някаква битка, да бъдат залавяни и довеждани в кралските покои, за да съобщят какво са видели; докато не изпращаме хора да тръгнат бързо към Сейнт Олбънс по пътя, който отива на север, където Йоркският херцог, явно съвсем не е тръгнал безропотно към очакващото го изпитание и не чака търпеливо да бъде призован на съд като предател, а вместо това е събрал армия и е дошъл да поиска от краля враговете му да бъдат отстранени, и да настоява кралят да бъде добър господар за цяла Англия, а не само за Ланкастър.
Един човек ни казва, че в тесните улици имало някакви размирици, но не могъл да види кой взема надмощие, понеже бил ранен и оставен там, където паднал. Никой не му помогнал — нещо изключително обезсърчаващо за един войник, каза той, приковал очи в кралицата.