Повелителка на реките
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651023
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Повелителка на реките». Краткое содержание книги:
Всеки си има цена. Ричард е моята. Начаса забравям призивите за предпазливост. Стисвам ръцете ѝ.
— Наистина ли?
— Обеща ми. Кралят ще предаде на Едмънд ключовете на Кале, пред всички. Ричард ще получи похвала като верен служител и ще се прибере у дома при теб, Йорк ще бъде арестуван, кралството ще бъде управлявано справедливо от Едмънд Боуфорт и мен, и всички отново ще бъдем щастливи.
Щастлива съм; намирам се в обятията му, притиснала съм лице към подплатения му жакет, той ме обгръща с ръце, здраво като мечка, така че не мога да дишам. Когато вдигам очи и поглеждам обичното му, уморено лице, той ме целува толкова силно, че затварям очи и имам чувството, че пак съм оглупяло от любов момиче. Поемам си дъх, и той ме целува отново. Пристанищни работници и моряци подвикват насърчителни възгласи и пиперливи подмятания, но Ричард дори не ги чува. Под пелерината ми, ръцете му се плъзват от кръста ми и стискат хълбоците ми.
— Спри веднага — прошепвам.
— Къде можем да отидем? — пита той, сякаш отново сме млади.
— Ела в двореца — казвам. — Хайде. Нещата ти готови ли са?
— По дяволите вещите ми — казва той весело.
Тръгваме хванати за ръце от дока в Гринич към двореца, промъкваме се вътре по задните стълби като някой коняр и неговата блудница, залостваме вратата на стаята ми и оставаме залостени вътре през целия ден и цялата нощ.
В полунощ поръчвам да донесат храна, и ние ядем, загърнати в завивките пред горящия огън.
— Кога ще заминем за Графтън?
— Утре — казва той. — Искам да видя децата си, и новата си дъщеря. После веднага ще се върна, и ще трябва отново да се кача на кораба, Жакета.
— Какъв кораб? — питам.
Той прави гримаса.
— Трябва лично да отнеса заповедите на Боуфорт — казва. — Крепостта се разкъсва отвътре. Не мога да ги оставя без командир. Ще остана, докато херцогът ми назначи заместник, а после ще се върна право вкъщи при теб.
— Мислех, че сега се прибираш у дома! — проплаквам.
— Прости ми — казва той. — Ще се боя за гарнизона, ако не се върна. Наистина, любов моя, това са ужасни дни.
— А после ще се прибереш у дома?
— Кралицата обеща, херцогът обеща, и аз ти го обещавам — казва той. Навежда се напред и дръпва един кичур от косата ми. — Трудно е да се служи на страна като нашата, Жакета. Но сега кралят е добре и поема властта си, нашата фамилия отново е във възход.
Покривам ръката му със своята.
— Любов моя, иска ми се да беше така, но не е толкова лесно. Когато видиш двора утре, ще разбереш.
— Утре — казва той, оставя чашата си с ейл настрани, и ме отвежда обратно в леглото.
Открадваме си няколко дни заедно — време, достатъчно дълго, за да може Ричард да разбере, че кралицата и херцогът възнамеряват да променят коренно положението, да обвинят херцога на Йорк в държавна измяна и да разгромят него и съюзниците му. Яздим към Графтън в замислено мълчание, Ричард поздравява децата си, възхищава се от новото бебе, и им казва, че трябва да се върне в Кале, за да опази реда в гарнизона, но после ще се прибере отново у дома.
— Мислиш ли, че ще убедят Йоркския херцог да помоли за прошка? — питам го, докато оседлава коня си в двора на конюшнята. — А ако признае вината си и се подчини на краля, ще можеш ли да се прибереш право у дома?
— Правил го е преди — казва спокойно съпругът ми. — А кралят — болен или здрав — все още е крал. Кралицата и херцогът вярват, че трябва да нападнат Ричард от Йорк, за да защитят себе си, и ако го победят, ще докажат, че са прави. Трябва да опазя Кале заради Англия и в името на собствената си чест, а после ще се върна у дома. Обичам те, съпруго моя. Ще си дойда у дома скоро.
Отначало планът се развива прекрасно. Ричард се връща в Кале, плаща на войниците, и съобщава на гарнизона, че кралят отново е поел властта, съветван от херцог Съмърсет, и династията Ланкастър е във възход. Членовете на кралския съвет се настройват против човека, когото сами призоваха като свой спасител, и се съгласяват да заседават без Йоркския херцог. Избират за това заседание сигурното убежище на Лестър, мястото, където кралицата има най-силно влияние, нейно любимо графство, и по традиция — опора на династията Ланкастър. Изборът на Лестър ги кара да се чувстват сигурни; но подсказва на мен, и на всеки друг, който си направи труда да се замисли върху него, че те се страхуват от онова, което ще си помислят гражданите в Лондон, какво ще кажат в селата на Съсекс, какво ще направят в Кент, откъдето е родом Джак Кейд.
Трудно е да подтикнем всички към действие: лордовете и дребните дворяни трябва да бъдат свикани, планът трябва да бъде обяснен, което ще рече, че всички ще разберат колко зле ще се отплатят на Йоркския херцог за вярната му служба на страната му, че постиженията му ще бъдат пренебрегнати, че той и съюзниците му трябва да бъдат изключени от съвета, а страната — настроена срещу тях.