Повелителка на реките

Той се покланя и оставя Маргарет в края на галерията, а тя се обръща към мен със светнало лице.

— Той ще каже на краля, че не е нужно Йоркският херцог да участва в съвета — казва тя възторжено. — Ще се заобиколим само с представители на рода Ланкастър. Всичко, което Йорк е придобил, докато беше протектор, ще му бъде отнето, а зет му, графът на Солсбъри, и онова наперено пале, Ричард Невил, граф Уорик, също няма да бъдат поканени. Едмънд казва, че ще настрои краля срещу враговете ни, и че ще им бъде забранено да заемат всякакви влиятелни постове. — Тя се засмива. — Едмънд казва, че те ще съжаляват за деня, в който го хвърлиха в Тауър, а мен заточиха в Уиндзор. Казва, че те ще паднат на колене пред мен. Казва, че кралят почти не осъзнава къде се намира или какво прави, и че ние двамата заедно ще можем да му налагаме волята си. И че ние ще съборим враговете си — може би ще ги изпратим в тъмница, а може би — на бесилката.

Протягам ръка към нея:

— Ваша светлост…

Но тя е твърде изпълнена с наслада от мисълта за отмъщение, за да чуе дори една предупредителна дума.

— Едмънд казва, че сега сме заложили много в тази игра. Кралят отново е здрав, и е готов да прави каквото кажем, имаме син и наследник, който никой не може да отхвърли, и ще можем да дадем на Йорк урок, който той никога няма да забрави. Едмънд казва, че ако можем да докажем, че Йорк е имал намерение да узурпира трона, с него ще е свършено.

Сега наистина я прекъсвам.

— Ваша светлост, няма ли това да подтикне Йоркския херцог към открит бунт? Той непременно ще се защити срещу подобни обвинения. Ще поиска съветът да поднови обвиненията срещу херцог Съмърсет, и тогава вие двамата и вашите приближени ще се изправите срещу него и неговите хора.

— Не! — отвръща тя. — Защото лично кралят заяви пред лордовете, че Съмърсет е негов верен приятел и предан сродник, и никой няма да се осмели да каже нищо срещу него. Ще проведем заседание на съвета в Уестминстър, Йорк няма да бъде поканен, а обвинението срещу него ще бъде изслушано в Лестър, в негово отсъствие. А централните графства са ни верни, макар че Лондон понякога е несигурен. Това е краят на гордия херцог и началото на отмъщението ми към него.

Поклащам глава; не мога да кажа нищо, за да я накарам да разбере, че Йоркският херцог е твърде могъщ и влиятелен, за да го подтикваме към вражда.

— Тъкмо ти би трябвало да си доволна! — възкликва тя. — Едмънд ми обещава, че ще доведе у дома съпруга ти, Ричард.