Повелителка на реките
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Cousins' War #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651023
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Повелителка на реките». Краткое содержание книги:
— Трябва да отида при краля — казва тя със слаб и дрезгав глас. — Той предава всичко, което имаме. Сигурно е изгубил отново ума си, а сега губи короната и наследството на своя син.
— Чакайте — казвам. — Не можем да развалим стореното. Нека да почакаме и да видим какво можем да направим. А докато чакаме, вие можете да излезете от покоите си, да се нахраните както трябва, и да поговорите с хората си.
Тя кимва: знае, че трябва да води привържениците на краля, и че сега трябва да ги води сама.
— Как бих могла да направя каквото и да било без него? — прошепва ми тя.
Вземам ръцете ѝ: пръстите ѝ са ледени.
— Ще го направите, Маргарет. Ще го направите.
Изпращам на Ричард спешна бележка по един търговец на вълна, на когото съм се доверявала преди. Съобщавам му, че фамилията Йорк отново владее положението, че трябва да се подготви за опит за превземане на гарнизона от тяхна страна, че кралят е в ръцете им, и че го обичам и ми липсва. Не го умолявам да си дойде у дома, защото в тези смутни времена не знам дали ще бъде в безопасност у дома. Започвам да осъзнавам, че дворът, страната, и самите ние, вървим от спречкване между сродници към война между братовчеди.
Йоркският херцог действа бързо, както и предполагах, че ще стори. Предлага на дворцовите служители кралицата да се срещне със съпруга си в замъка Хартфорд, на един ден езда северно от Лондон. Когато нейният управител ѝ съобщава, тя му се нахвърля:
— Той ще ме арестува!
Човекът се отдръпва назад, за да се спаси от гнева ѝ.
— Не, ваша светлост. Иска само да осигури на вас и краля място, където да отдъхнете, докато парламентът започне заседания в Лондон.
— Защо не можем да останем тук?
Мъжът ме стрелва с отчаян поглед. Повдигам вежди. Не съм склонна да му помогна, тъй като аз също не зная защо искат да ни изпратят в дома от детството на Хенри, в онзи замък, изцяло обграден със стени, защитен с крепостен ров, и с високи порти като затвор. Ако Йоркският херцог иска да плени и затвори краля, кралицата и малкия принц, едва ли би могъл да избере по-подходящо място.
— Кралят не е добре, ваша светлост — признава най-сетне управителят. — Смятат, че гражданите на Лондон не бива да го виждат.
Това е вестта, от която сме се ужасявали. Тя я приема спокойно.
— Не е добре? — пита. — Какво имате предвид с „не е добре“? Спи ли?
— Безспорно изглежда много отпаднал. Не е потънал в сън като преди; но беше ранен във врата, и много се изплаши. Херцогът смята, че той не бива да бъде излаган на шума и суматохата на Лондон. Херцогът смята, че в замъка той ще е спокоен; живял е там като дете, ще намери там спокойствие и утеха.
Тя ме поглежда, сякаш за съвет. Знам, че се пита какво би я посъветвал Едмънд Боуфорт.
— Можете да кажете на негова светлост херцога, че ще отпътуваме за Хартфорд утре — казвам на пратеника, и когато той се обръща да си тръгне, прошепвам на кралицата: — Какво друго можем да направим? Ако кралят е болен, по-добре да го измъкнем от Лондон. Ако херцогът ни заповядва да отидем в Хартфорд, не можем да откажем. След като кралят бъде вече под нашите грижи, можем да решим какво да правим. Трябва да го отведем от херцога и неговите хора. Ако кралят е с нас, поне ще знаем, че е на сигурно място. Трябва да се доберем до краля.
Замъкът Хартфорд
Лятото на 1455 г.
Той не изглежда като онзи крал, който потегли да даде урок на великия лорд, редом с двамата си приятели, облечен като за излет. Изглежда рухнал и смазан от собствената си тежест, като възглавница, на която са измъкнали пълнежа; крал, който прилича на спукан сапунен мехур. Главата му е сведена, зле завързана превръзка около гърлото показва мястото на раната, с която стрелците на Уорик едва не са сложили изцяло край на царуването му, мантията се е смъкнала от раменете и се влачи, защото не е затегнал колана, а той се препъва в нея като малоумен, докато влиза в тясната жалка зала за аудиенции на замъка Хартфорд.
Кралицата го чака, заобиколена от няколко души от своята и неговата свита, но великите лордове на страната и техните хора са останали в Лондон, готвейки се за заседанията на един парламент, който ще се подчинява на Йоркския херцог. Когато го вижда, тя се изправя и пристъпва напред да го поздрави, величествена и изпълнена с достойнство, но виждам, че ръцете ѝ треперят, докато ги пъха в дългите си ръкави, за да ги скрие. Тя вижда, както виждам и аз, че сме го изгубили отново. В този толкова важен момент, когато толкова отчаяно се нуждаем от крал, който да ни води, той е изгубил ума си.