Дни на кръв и звездна светлина
- Автор: Тейлор Лэйни
- Серия: Daughter of Smoke and Bone #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК ЕГМОНТ БЪЛГАРИЯ
- ISBN: 978-954-27-1249-7
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дни на кръв и звездна светлина». Краткое содержание книги:
Постигна сиритхар твърде късно. Той дойде като трупояд след края на кръвопролитието.
Хазаел падна. Лираз се хвърли на колене, за да го подхване.
Обгърнат от великолепието на неземно сияние, Акива понесе воя, който разкриви устата на сестра му. Той чу нейната скръб на банши[18] и я видя. Звукът имаше форма, беше светлина, всичко наоколо беше светлина и всичко бе скръб. Лираз се опита да удържи главата на Хазаел, докато очите му бавно се изцъкляха, но двама доминионци я сграбчиха, повлякоха я и главата на Хазаел падна. Акива знаеше, че брат му е мъртъв още преди неговото чело да се удари в плочките. Барабаненето от вътрешната страна на главата му приличаше на хилядите призовани криле, които плющяха в небето на Хинтермост.
Този път нямаше птици. И ако имаше, то не той, а небето ги беше събрало, самото небе, което в този момент... се движеше. Навън, над града и морето, сякаш сграбчено и повлечено от огромен юмрук, небето се снишаваше. Свличаше се. Свиваше се, събирайки се около едно място, повличайки със себе си всичко към това средоточие: Кулата на завоевателя. Небето се намираше в непрекъснат метеж и това вълнение се усети навред из цял Ерец.
Лагерните огньове чак по границите на далечния южен континент лумнаха, подхванати от незнайни ветрове. В назъбените ледени замъци по върховете на Хинтермост буревестниците се разшаваха и надигнаха огромните си глави. От другия край на планината Свева, Саразал и кеприните прекъснаха похода си през дългите тунели и се подадоха навън, за да се дивят на нощното небе, което сякаш бе тръгнало нанякъде. В най-далечния край на света – там беше ден, когато в Империята е нощ – една жена, докато стоеше край парапета на терасата и рееше поглед над бледозеленото море, почувства порива на вятъра в косите си и вдигна глава.
Тя беше млада и силна. Върху черната си коса носеше диадема – скарабей от камък, вграден в полираното злато. Крилете ѝ бяха от огън и очите също и тя ги присви, докато над главата ѝ облаците се носеха толкова бързо, че контурите им се размиваха в неясни петна. Това продължаваше и продължаваше и накрая облаците се превърнаха в тънки линии, а кръжащите птици и сенки бяха подхванати от безмилостен вятър. Очите ѝ хвърляха искри, когато навред в нейния град, по нейния остров – нейните острови – народът ѝ отпусна ръце, спря всякаква работа и се вторачи в небето.
Когато всичко това отмина и над света падна дълбока тишина, тя вече знаеше какво се задава и се вкопчи в парапета.
Това затишие бе като глътка въздух, предхождаща писъка, а после дойде и...
Писъкът.
Безмълвен, експлозивен. Облаците се отдръпнаха така, както и придойдоха – препускайки над бледозеленото море.
А на другия край на света, там, откъдето дойде това огромно и неестествено ахване и този писък, непробиваемото стъкло на Кулата на завоевателя... се разпука. Мечът, символ на Империята на серафимите, се разцепи отвътре с невиждана сила.
Луните наблюдаваха това. Светлината им се отрази от милионите разлетели се стъклени късчета и можеше да се каже, че навсякъде, където се пръснаха и забиха отломките, се пръснаха и забиха Нитид и Елай. Когато слънцето се показа, щяха да открият стъклените кинжали на пръсналата се кула чак на километри околовръз, забити в дървета и трупове, но жертвите биха били още повече, ако това беше станало денем. Пронизани птици и ангели лежаха потрошени върху покривите, а един от сребърните мечоносци се разби върху харема, образувайки пролом, през който се разбягаха десетки наложници, много от които носеха в утробата си децата на Йорам, а други ги притискаха в прегръдките си.
Зората огря Меча, превърнат в стоманено скеле. Пластовете стъкло се бяха разпаднали, коридорите лабиринти бяха сринати; кафезите и рисуваните паравани, балдахинът над леглото – всичко беше изчезнало, сякаш никога не е било.
Денят, ослепителен и безоблачен, дойде подобен на мозайка от притихване и ужас, бързане и слухове и тела, изплували по бреговете край Тесалийн.
Какво се беше случило?
Говореше се, че императорът загинал от ръката на Бича за зверовете, както и принцът престолонаследник. Никой не се изненада, че Бича за зверовете и неговата кохорта копелета са изчезнали, а когато оцелелите през тази нощ сребърни мечоносци нахлуха в казармите на извънбрачните, те ги откриха опустели и никъде в Астре нямаше и следа от копелетата.
18
Женски дух в ирландската митология, приеман обикновено като поличба за смърт и пратеник на отвъдното. Според легендите банши е жена, която започва да вие, когато някой трябва да умре. – Б.пр.