Дни на кръв и звездна светлина
- Автор: Тейлор Лэйни
- Серия: Daughter of Smoke and Bone #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК ЕГМОНТ БЪЛГАРИЯ
- ISBN: 978-954-27-1249-7
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дни на кръв и звездна светлина». Краткое содержание книги:
"Няма значение какво се случва с мен – каза си тя. – Аз съм една от милиардите. Аз съм просто звезден прах, приел някаква мимолетна форма, която рано или късно ще се разпадне отново на прах. Звездният прах ще продължи във времето и някога може би ще образува друга форма. А аз ще съм свободна. Така, както е свободен Бримстоун сега."
Звезден прах. Според науката, както Кару беше чела и слушала, цялата материя идва от избухнали звезди. Но иначе това звучеше като човешко тълкувание на митовете на Ерец. Е, може би малко по-суха версия: без слънце насилник и ридаеща луна. Без пробождаща луна. Това го имаше в легендите на кирините: Слънцето се опитало да обладае Елай със сила и тя го пробола, така както Кару прободе Тиаго. Нитид заплакала и от нейните сълзи се родили химерите. Децата на скръбта.
Кару се зачуди: дали Елай е плакала? Дали се е окъпала в морето, опитвайки отново да стане чиста? Това също можеше да е част от легендата: нейните сълзи направили морето солено, а всичко на света било родено от насилие, предателство и печал.
Кару се беше изкъпала в реката. Сълзите ѝ щяха да стигнат чак до морето, щяха да напоят финиковите палми в някой оазис, щяха да се превърнат в плодове и да бъдат изядени и някой ден тя сигурно щеше пак да заплаче, но през нечии чужди очи.
"Нещата не се случват по този начин."
"Напротив, точно така става. Нищо не се губи завинаги. Дори сълзите."
Ами надеждата?
Чувстваше се чиста, доколкото това е възможно без сапун и топла вода. Потопи се в бързеите и стоя така, докато ръцете и краката ѝ не изтръпнаха и кръвта не се отми от насинената ѝ и одрана кожа – нейната собствена кръв и тази на... Не само нейната кръв. Даже по-голямата част от кръвта не беше нейна.
Но не беше и само на Тиаго.
Дочу звук, наблизо, това бяха криле.
Отърси съзнанието си от този спомен, сякаш беше лице, което може да зашлеви.
"Мисли за нещо друго."
За болката. Това щеше да свърши работа. Ама коя болка по-точно – те вече станаха толкова много. Но и тя се превърна в нещо като колекционер ценител на болки и не им позволи да се слеят в някаква обща мъгла. Всяка драскотина, всяка контузия си имаше свое лице като звезда в съзвездие. Съзвездие, наречено... как? Жертвата?
Наистина приличаше на жертва. Кървяща. Оскотяла. Цялата дясна страна на лицето ѝ беше изподрана от чакъла на сипея. Устните ѝ бяха напукани, бузите – морави, охлузени и покрити с кели. Спуканите мехури по дланите ѝ сълзяха от дръжката на лопатата. Лопатата. Не мисли. Меката част на ухото. Точно върху тази болка реши да се съсредоточи, можеше да се направи нещо по въпроса. Долната част на ухото, където Вълка я захапа, беше разкъсана и отекла. Може би ще успее да я възстанови, така както излекува ръцете на Зири и разпраната му в усмивка уста. Но не беше сигурна, че ще съумее да постигне необходимата концентрация. Пък и не можеше да понесе дори мисълта за менгеметата. Цялото ѝ тяло сега беше болка, смъдеж и вик.
"Правиш много красиви синини", каза ѝ веднъж Тиаго. "Ти обаче – не", помисли си, загледана в грозните петна, покрили ръцете ѝ, в скосените следи от пръсти, които свидетелстваха какво ѝ е причинил.
Какво се опита да ѝ причини, поправи тя сама себе си.
Дали Елай е успяла да прониже Слънцето навреме, или то е стигнало докрай? Легендата мълчеше за това. Кару реши да вярва, че Елай е успяла да се защити, също като нея. Поднесе закривена тапицерска игла към пламъка на свещта, за да я стерилизира. На масата пред нея имаше подпряно ръчно огледалце; застана пред него и съсредоточи цялото си внимание върху разкъсаното ухо, избягвайки да поглежда лицето. Не искаше да вижда лицето си.
Ето го резултата от всичките тия години усъвършенстване на бойни изкуства, мислеше си тя, нажежавайки иглата. Отначало си въобразяваше, че схватките ще са същите, каквито ги знаеше от филмите: винаги на достатъчно просторно място, за да се подчертае елегантната им хореография; нанасяне на чисти удари и святкане на гневни погледи. Ха! Никакъв простор нямаше, само вкопчване и паника, а адската сила на Тиаго струваше много повече в сравнение с нейния репертоар от декоративни ритници.
Естествено, тя го беше убила. Може и да изглеждаше като жертва, но не беше пострадала. Тя го възпря.