Дни на кръв и звездна светлина
- Автор: Тейлор Лэйни
- Серия: Daughter of Smoke and Bone #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК ЕГМОНТ БЪЛГАРИЯ
- ISBN: 978-954-27-1249-7
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дни на кръв и звездна светлина». Краткое содержание книги:
Това бяха криле.
Обзе я паника.
Те се връщаха.
– Да нападна света на хората ли? – Яил изглеждаше засегнат. – Обиждаш ме, племеннико. Нима е нападение, щом сме поканени?
– Поканени?!
– Точно така. Разгут ме увери, че там ще ни почитат като богове. И че дори вече ни боготворят. Не е ли прекрасно? Винаги съм искал да бъда бог.
– Ти не си никакъв бог – процеди през стиснати зъби Акива. Мислеше си за градовете на хората, които видя – картината на онези мирни земи, която го порази като нещо чуждоземно при първото му посещение. Прага с нейния красив мост, хората, които се стичаха към него, разхождаха се, целуваха се по бузите. Маракеш с неговия френетичен площад, изпълнен с танцьори и укротители на змии, с изобилието от платове, където беше вървял подир Кару, преди... преди да счупят ядеца, а с него и крехката надежда, която знаеше, че не може да трае дълго. – Достатъчно е да те погледнат, за да те обявят за адско изчадие.
Яил посегна и прокара пръст по белега си.
– Какво, заради това ли? – Той сви разсеяно рамене. – Нали за това са маските. Смяташ ли, че ще се разтревожат, ако техният бог носи маска? Обзалагам се, че с готовност ще сложат в краката ми всичко, което пожелая.
А какво ли е то? Акива не знаеше много за битките между човеците, но и наученото му стигаше. Помнеше необикновеното кафене в Прага, където го заведе Кару – украсата от противогази, свидетелстващи за отминали войни. Тогава разбра, че хората са способни да отровят въздуха и да оставят всички живи същества да умрат от задушаване; че могат да се напълнят един друг с метал, още преди стрелецът с лък да е дръпнал тетивата. Той знаеше, че Разгут не е излъгал Яил. Хората наистина боготворяха ангелите. Не всички, но много от тях. Но и че тяхното благоговение може да е не по-малко смъртоносно от оръжията им. Съберат ли се двете в едно, дойдат ли в Ерец, тогава войната от последните хиляда години ще заприлича на детска игра.
– Не си даваш сметка какво правиш – каза той. – Това ще е краят на Ерец.
– Най-малкото краят на стелианите – отвърна Яил. – За Империята това ще е едно ново начало.
– Тогава всичко опира до стелианите. Защо? – Акива не проумяваше какво разпалва омразата му към стелианите. – Прати мен при тях, както искаше Йорам. Аз ще бъда твой пратеник и твой шпионин там. Ще им предам посланието ти, а ти остави човешките оръжия в света на хората.
На Акива никак не му се искаше да се унижава пред Яил. На всичкото отгоре Яил му се присмя.
– Моето послание ли? Че какво послание мога да имам аз към тия огненооки варвари? Нещо от рода "Идвам да ви избия" ли? Скъпи племеннико, това би било глупаво начинание, а Йорам си беше глупак. Нима наистина повярва на тия приказки за пратеничеството? Просто ми трябваше предлог да те доведа в Астре. Предполагам, целта ми вече ти е ясна. – И той посочи с широк жест облятата в кръв и покрита с трупове баня.
Да, сега целта му беше ясна, даже твърде ясна. Докато Акива е обмислял как да отърве Ерец от Йорам, Яил е чакал притаен. И не просто е чакал – дърпал е конците. Направлявал е копелетата, които ще се превърнат в изкупителна жертва, водел ги е право към целта.
– Ами ако не го бях убил? – попита Акива отвратен, че през цялото време не е усетил как този кукловод дърпа конците.
– Нямаше такъв риск – отвърна Яил. Акива разбра, че дори да не беше убил Йорам – ако случайно беше дошъл като верен воин, за да приеме благоволението и заповедите на своя император – така или иначе щеше да бъде натопен за убийството. – В мига, в който прекрачи този праг, ти вече беше убиец и предател на отечеството. Все пак ми помогна с това, че наистина го направи. Много е полезно да имаш истински очевидец. Оная прислужничка ти дължи живота си. Уви, Халас ти дължи смъртта си. Но не се огорчавай, той беше усойница. – Точно Яил да нарече някого усойница! Дори той усети колко са лицемерни думите му и се разсмя. Акива не знаеше дали друг път е виждал някой да е толкова доволен от себе си.
Хазаел първи се поддаде на унищожителната сила на дяволските очи.
Падна на колене и повърна на окървавените плочки. Лираз приближи към него, готова всеки момент да го последва.
– Защо мислиш, че нямаме други съюзници? – попита Акива. – Толкова ли си сигурен, че никой няма да се вдигне срещу теб?