Дни на кръв и звездна светлина

– Ами всички спасени химери? Честно казано, това вече ме изненада. Бича за зверовете да помага на същите тия зверове?! – Яил замълча, но не го изпускаше от поглед. На Акива никак не му се понрави този поглед през дълго проточилата се пауза. Всяка тяхна среща се превръщаше в игра с големи залози: прекомерната любезност прикриваше взаимното им недоверие и дълбока неприязън. Този път любезностите бяха станали излишни, но командирът продължаваше със своята загадка, в която сега витаеше дух на веселие. Правеше ход след ход с усмивка на уста.

"Какво наистина знае?" Акива непрекъснато си задаваше този въпрос. Вече се убеди, че Яил със сигурност знае нещо. Какво ли не би дал, за да сложи край на неговото веселие.

– Тя има вкус на вълшебна приказка – продължи Яил. Тези думи, които съдържаха заплашителна нотка, му прозвучаха познато, но Акива не можа да си спомни откъде. Не и докато Яил не добави, почти припявайки: – Тя има вкус на надежда. О! Това ли пък какво е на вкус? Цветен прашец и звезди, така каза Падналия. И дълго продължи да разправя за нея, това глупаво създание. Едва не ми стана жал за момичето – да те докосне такъв език.

В ушите на Акива забуча грохот. Разгут. Яил някак е открил Разгут. Какво ли му беше наговорило това изчадие?!

– Чудя се – продължи Яил, – успя ли да я откриеш изобщо?

– Не знам за кого говориш – отвърна Акива.

Усмивката на Яил сега стигаше почти от ухо до ухо – злобна и възбудена – и видът ѝ беше отвратителен.

– Така ли? – каза той. – Доволен съм да го чуя, тъй като в доклада ти не се споменава за никакво момиче. – Наистина беше така. Акива не каза нищо за Кару, нито за гърбавия Изил, който се хвърли от едно минаре, за да не издаде Кару, нито пък за Разгут, когото до този момент смяташе за загинал заедно с Изил. – За онова момиче, което работело с Бримстоун – продължи Яил. – Което е било отгледано от Бримстоун. Много любопитна история. Макар и изсмукана от пръстите. Че за какво ще му е на Бримстоун да взима момиче от човешкия род? И пак в тази връзка – какъв интерес ще имаш ти към едно човешко момиче? Същото ли е, за което си мисля?

Акива не каза нищо. Яил беше прекалено доволен; нямаше съмнение, че Разгут му е разказал всичко. Тогава идваше въпросът колко и какво знае Разгут. Дали е наясно къде се намира в момента Кару? Известно ли му е, че тя е поела работата на Бримстоун?

Какво искаше Яил?

Командирът на Доминиона – не, напомни си Акива, сега Яил беше император – продължи, свивайки рамене.

– Падналия се кълнеше и че момичето било със синя коса, което вече няма как да приема на доверие. Тогава, мисля си, откъде да съм сигурен в останалото, което ми разказа за света на човеците. И за всички ония любопитни работи, които си пропуснал в твоя доклад. Ето защо се наложи да подходя творчески към въпроса. В края на краищата повярвах, че казва истината, колкото и чудато да звучи тя. Едно не ми е ясно обаче – как така вие тримата сте пропуснали да споменете за техния напредък? За техните приспособления, племеннико. Как така сте пропуснали да докладвате за техните удивителни, невъобразими оръжия?