Забравената градина
- Автор: Мортон Кейт
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Забравената градина». Краткое содержание книги:
* * *
По-късно същата нощ, докато лежеше в леглото си в безрадостната къща, Елайза остро усети отсъствието на Роуз. Съвсем ясно и болезнено проумя нещо: Роуз вече никога нямаше да дойде в стаята й нощем, нито пък Елайза щеше да отиде в нейната. Двете вече нямаше да лежат една до друга, да се кискат и да си разказват разни неща, докато всички останали спят. За новобрачните се подготвяше нова стая в далечното крило на къщата. По-голяма, с изглед към залива, много по-подходяща за брачна двойка. Елайза се обърна на една страна. В тъмното най-сетне проумя колко непоносимо щеше да бъде за нея да живее под един покрив с Роуз, но въпреки това да не може да отиде при братовчедка си.
На следващия ден Елайза потърси леля си. Намери я в сутрешния салон, заета с кореспонденцията си на едно тясно писалище. Леля Аделайн с нищо не показа, че е забелязала присъствието на Елайза, но племенницата й въпреки това заговори:
— Лельо, питам се дали не е възможно да бъдат свалени от тавана някои стари мебели.
Без да откъсва вниманието си от писмото, което пишеше, леля Аделайн попита:
— Какви мебели?
— Нуждая се само от писалище и стол, и може би от легло…
— Легло ли? — Студените й очи се присвиха и погледът на Аделайн отскочи към Елайза.
В мрака на нощта Елайза бе осъзнала, че е по-добре да промениш някои неща около себе си, отколкото да закърпваш дупките от решенията на другите.
— Сега, след като Роуз вече е омъжена, ми се струва, че присъствието ми в къщата не е нужно. Помислих си, че може да се преместя в къщата на скалата.
Елайза не очакваше много — отдавна подозираше, че леля Аделайн просто обича да отказва. Проследи как леля й старателно подписва писмото, а после почесва с острия си маникюр кучето си по главата. Устните й се разтегнаха в нещо, което Елайза прие за усмивка, макар и едва доловима, след което Аделайн се изправи и разклати звънеца.
* * *
Първата нощ в новия си дом Елайза седеше на прозореца горе и наблюдаваше как океанът набъбва и после се оттегля като огромна капка живак под меката светлина на луната. Роуз беше отвъд това море, някъде на другия бряг. Братовчедка й отново бе отплавала с кораб, а Елайза бе останала тук. Някой ден обаче Елайза щеше да се отправи на свое пътешествие.
Тя се замисли за рекламата, която беше видяла във вестника предишната седмица. Там се казваше, че хората искат да пътуват до Куинсланд, да отидат и да започнат нов живот. Мери винаги разказваше на Елайза за приключенията на брат си в град Мерибъро. От разказите й излизаше, че Австралия е страна на откритите пространства и ослепителното слънце, място, където масово се пренебрегват обществените закони и има колкото искаш възможности да започнеш на чисто. Елайза винаги си бе представяла, че двете с Роуз може да заминат заедно, както неведнъж си бяха говорили. Или пък не? Като се замислеше, Елайза си припомняше, че Роуз мънкаше едва чуто, когато разговорът опреше до такива въображаеми приключения.
Елайза прекарваше всяка нощ в къщата на скалата. Купуваше си храна от пазара в селото, младият рибар Уилям, с когото се бе сприятелила, всеки ден я снабдяваше с пресни мерланги, а Мери наминаваше почти всеки следобед на път за къщи от „Блакхърст“, като не пропускаше да й донесе гърненце супа, малко студена плешка от печеното, поднесено на обяд, и новини от къщата.
Ако не броим тези посещения, за пръв път в живота си Елайза беше истински сама. Отначало непознатите шумове, особено нощните, я плашеха, но с течение на времето ги опозна: стъпки на животно с меки лапички по покрива, цъкането на отоплителната печка, дъските на пода, които трепереха в захладнелите нощи. Имаше и неочаквани ползи от самотния й живот: откакто беше сама в къщата на скалата, Елайза установи, че героите от приказките й са станали по-смели. Откриваше феи, които лудуват из паяжините, насекоми, които си шептят заклинания едно на друго по рамките на прозорците, огнени искри, които пукат и злобно съскат. Понякога следобед Елайза сядаше в люлеещия се стол и ги слушаше. А късно нощем, когато всички спяха, вплиташе техните истории в своите.
Една сутрин на четвъртата седмица Елайза взе бележника си, отиде в градината и седна на любимото си местенце — туфата с мека трева под ябълката. Хрумна й една идея и тя се залови да я напише: смела принцеса се отказва от рожденото си право и придружава довереника си на дълго пътешествие — опасно пътуване в дива, населена със зли същества и пълна със заплахи страна. Елайза тъкмо се канеше да изпрати героинята си в пещерата с паяжини на един особено зъл пикси, когато на дървото над главата й кацна птица и запя.