Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Дочева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)». Краткое содержание книги:
Дали в тези нейни думи нямаше лек намек, че само онези, които познаваха Адел, откакто се помнят, знаеха истинската й цена?
— Сгодени ли сте? — запита Лилиан.
Адел се разсмя:
За бога, аз не си мисля за такива неща! Май че още не им е дошло времето, не смятате ли?
Да — тихичко вметна Джоузефин.
Ние сме просто добри приятели. Според мен между един мъж и една жена може да съществува съвсем здраво приятелство без разните там…
Лигавщини — подсказа й Лилиан.
Да, точно така, но тази дума не ми харесва. Щях да кажа — без куп сантименталности и романтични истории, които трябва да дойдат по-късно.
Браво, Адел! — каза мис Чеймбърс някак механично.
Любопитството на Джоузефин обаче не беше задоволено.
Не ти ли казва, че е влюбен в теб, и разни неща от този род?
Боже мой, не! Дъд не се занимава с подобни работи, нито пък аз. Той си има достатъчно задължения в Ню Хейвън с комитетите и с отбора.
О! — каза Джоузефин.
Беше й странно и интересно. Това, че двама души, които се привличат, могат да не споменават и дума за чувствата си и да бъдат доволни, че „не се занимават с подобни работи“, беше нещо ново за нея. Тя познаваше момичета без ухажори, други, които изглеждаха безчувствени, и трети, които криеха това, което мислеха и вършеха; но тук пред нея се намираше едно момиче, което говореше за отношенията си с младеж, избран за член на клуба „Скъл енд Боунс“, като че ли двамата бяха варовикови водоливници, от онези, които мис Чеймбърс им беше посочила на току-що завършената сграда на Харкнис Хол. И въпреки това Адел изглеждаше щастлива — по-щастлива от Джоузефин, която винаги бе смятала, че момчетата и момичетата са родени само за да се привличат, и то колкото се може по-скоро.
В светлината на своята популярност и постиженията си Ноултън изглеждаше по-привлекателен. Джоузефин се замисли дали я е запомнил и дали ще танцува с нея на бала, или може би всичко зависеше от това доколко познава кавалера й, Риджуей Сондърс. Опита се да си спомни дали му се беше усмихнала, когато я погледна. Ако наистина му се беше усмихнала, той щеше да я запомни и да танцува с нея. Тя продължи да се убеждава в това, докато заучаваше двата неправилни френски глагола и десетте строфи от „Старият моряк“ същата вечер, но когато заспиваше, все още не беше сигурна.
II
Трима млади и весели второкурсници, основатели на Асоциацията на верните братя, наеха заедно кола за Джоузефин, Лилиан, още едно момиче от Фармингтън и майките им. За момичетата това щеше да бъде първият университетски бал и те пристигнаха в Ню Хейвън с цялото притеснение на обречени, но на следобедния чай на Шефийлдското братство се изсипаха толкова много момчета от родните им градове и други, които бяха ходили там, техни приятели и познати с неизвестни качества, но несъмнено изгарящи от нетърпение, че и трите излъчваха самоувереност, когато се смесиха с бляскавата тълпа, изпълнила арсенала в десет часа вечерта.
Беше внушително. Джоузефин за първи път присъстваше на мероприятие, организирано от мъже и поставено на мъжки начала — външно продължение на света в Ню Хейвън, в който не се допускаха жени и който съществуваше тайнствено зад кулисите. Тя разбра, че техните кавалери, които някога им бяха изглеждали като самото олицетворение на светския живот, бяха дребни риби в този безмилостен свят на постижения и успехи. Светът на мъжете! На концерта на увеселителния клуб, когато се огледа наоколо, Джоузефин почувства завист и възхищение от доброто приятелство и добрите отношения. Сега завидя на Адел Кроу, която зърна за миг в гардеробната, за положението, което автоматически бе заела само защото беше дамата на Дъдли Ноултън тази вечер. Завидя й още повече, когато я видя да тръгва под украсения със знаменца свод и да върви по обградената с хортензии пътека начело на величественото шествие, много скромна, почти без пудра и облечена в семпла бяла рокля. В момента тя беше в центъра на всеобщото внимание и при тази гледка нещо, което дълго време бе лежало приспано у Джоузефин, се пробуди — усещането за някакъв проблем, за едва очертаваща се възможност.
— Джоузефин — подхвана Риджуей Сондърс, — не можеш да си представиш колко съм щастлив, че това се сбъдна. От толкова време го очаквам с нетърпение, мечтаех за него…
Тя му се усмихна механично, но умът й беше другаде и с напредването на бала идеята продължаваше да я завладява. От самото начало при нея дойдоха много ухажори; към мъжете от следобедния чай се прибавиха още една дузина непознати лица, цяла дузина самоуверени или плахи гласове, докато накрая, както всички по-популярни момичета, и тя се сдоби със собствен антураж, който я следваше из залата. Всичко това се беше случвало с нея и преди, но сега нещо й липсваше. Тя можеше да има десет мъже срещу двамата на Адел, но неочаквано Джоузефин осъзна, че тук момичетата печелеха популярност в зависимост от положението на кавалера, който ги беше поканил.