Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)
- Автор: Ингрид Чарльз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954585
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Пясъчните войни. Книга първа (Да убиеш слънцето. Блус за Лазертаун. Небесният списък на жертвите)». Краткое содержание книги:
БЛУС ЗА ЛАЗЕРТАУН
НЕБЕСНИЯТ СПИСЪК НА ЖЕРТВИТЕ
Въпреки теснотията Джек почти подскочи.
Амбър се разсмя.
— Джек! Ти си бил срамежлив!
— Амбър!
— Добре, добре — тя започна да се приплъзва покрай него. — Не можеш ли да отвориш за минутка? Не зная дали ще мога да се пъхна отзад… не, чакай… — сграбчи го за раменете и се издърпа. — Още мъничко… ето!
Джек въздъхна от облекчение. Тя го погъделичка зад ухото и отново го обгърна любвеобилно с ръце.
Едва сега обаче, когато главата й се проясни напълно, осъзна колко сериозно е положението.
— Колко дълго сме под земята?
— Почти дванайсет часа. Имахме късмет, че се събудих.
Късмет ли? Беше сънувал, а после… не, не сънят го бе пробудил. Или пък?
— Какво ще правим сега?
— Ще се опитаме да се измъкнем, и то незабавно. Тук явно сме в опасност. Няма да стане по-зле, ако пробия отвор в стената.
— Джек. Не можеш да си пробиеш път до повърхността.
Той спря, изпънал напред ръка.
— Защо да не мога?
— Ами, как защо — та това е плътна скала.
Той се усмихна, макар че Амбър не можеше да види лицето му.
— Точно това й е хубавото, скъпа. Както вече ти обясних, в този район скалите не са плътни. Пълни са с всякакви кухини. Тъкмо по тази причина поставяме тръби вътре в тунелите и ги заваряваме. Ако имаме късмет, ще попаднем в някоя кухина и ще излезем на повърхността.
— Стига да знаеш накъде е повърхността. Представи си, че заседнем сред скалите и ти се изчерпат резервите. С какви запаси всъщност разполагаш?
Имаше право. Костюмът не притежаваше достатъчно енергия, за да пробие тунел чак до повърхността. Нито достатъчно въздух. Имаше и други неща, за които трябваше да помисли. Храната например, а също и нарастващото напрежение в пикочния му мехур. Не биваше да забравя и Амбър. Не знаеше още колко ще може да я носи по този начин. Но би могъл да пробие отвор към шахтата на асансьора. Поне за това костюмът имаше достатъчно енергия.
Освен ако не е пресметнал погрешно броя на нивата.
Джек побърза да прогони последната мисъл. Останат ли тук долу, обречени са.
— Не го казвай — прошепна Амбър в ухото му. — Не искам да го чувам.
Едва сега осъзна, че бе произнесъл последната мисъл на глас. Наведе глава и притисна с брадичка ръката й — жест, който целеше да я успокои.
— Няма да допусна да се случи.
— Чудесно. Опасявах се, че си изгубил надежда. Какво е положението с радиовръзката?
Той измъкна ръката си от десния ръкав и посегна към таблото на предавателя, но не можа да го достигне. Беше прекалено тясно в костюма. Амбър се размърда.
— Това ли е?
Видя ръката й да се показва под брадичката му.
— Да.
Тя се пресегна и докосна таблото.
— Аз го стигам. Какво да направя?
— Натисни синьото квадратче. Това. Предавателят сам ще намери работната честота. — Джек се опита да не мисли за прилепналото към него, изваяно женско тяло.
— Готово!
И двамата въздъхнаха, когато Амбър се облегна назад. Известно време Джек слушаше хаотичния пукот на ефира, след това зареди ръкавицата и насочи лазерния лъч към стената пред тях.
Тунелът, по който поеха, се изкачваше леко нагоре, а стените му бяха напукани като черупка на яйце. Покрай тях се виждаха сгънати фигури, облечени в скафандри.
— Джек!
— Видях ги!
— Мъртви ли са?
Не знаеше. Приближи се към най-близкия и го побутна. Мъжът се претърколи на една страна и тупна в прахта.
— Проклятие!
— Той…
— Да. Нямаше да стане така, ако им бяха заредили скафандрите напълно. — Завладя го внезапен гняв. Фантом незабавно се пробуди.
„Готов съм да убивам, господарю.“
— Първо да намерим обратния път. — Изправи се и доближи следващия скафандър. На раменете беше изписано „Перез“. Джек се поколеба, сетне протегна ръка.
Още щом го докосна, мъжът се размърда и слушалките на Джек изпращяха.
— Човече! Откъде се взе?
Джек посочи прогорената преграда и Перез подсвирна учудено. След това се зае да буди другарите си. Един или двама се бяха задушили в съня си като първия, но останалите се надигнаха неуверено на крака. Амбър нададе радостно възклицание, когато разпозна зад едно от стъклата лицето на Свети Колин.
— Брей, брей! — рече той. — Небесният ангел е дошъл да ни спаси.