Момчешки живот

— Според мен това ще е полезен музей — отвърна мама. — Мисля, че те трябва да знаят къде са били, за да научат накъде отиват.

— Аха, а аз знам и къде точно иска да идат Кланът… — татко натисна спирачките и насочи пикапа по завоя към „Хилтоп Стрийт“.

Мярнах за момент между дърветата имението на Такстър, от прозорците му се лееше светлина.

— Тя има здрава хватка — каза татко, почти като на себе си. — Дамата имам предвид…

Знаехме за кого говори, разбира се.

— Има здрава хватка. И все едно гледаше право в мен, а аз не можех да я спра да не види нещата, които… — той като че ли осъзна, че ние с мама още сме тук и внезапно отряза нишката на мисълта си.

— Ще дойда с теб — предложи му мама. — Ако искаш да се срещнеш с нея. Ще стоя точно до теб през цялото време. Тя иска да ти помогне. Много ми се ще да й го позволиш!

Татко помълча. Вече приближавахме къщата ни.

— Ще си помисля по въпроса — обеща, което беше неговият начин да каже, че не иска да чува и думица повече за Дамата.

Татко може и да знаеше къде живее старицата и може и да се нуждаеше от помощта й да прогони духът, който го зовеше от дълбините на Саксън Лейк, но още не беше готов. Нямах представа дали някога щеше да се почувства готов. От него зависеше да направи първата стъпка и никой не можеше да пристъпи вместо него. Аз лично си имах други проблеми за момента: съня с четирите чернокожи момиченца, това, че Демонката си падаше по мен и как да преживея годината с Кожения мях, а също и за какво ще пиша в следващия си разказ.

Също и зеленото перо. Всичко опираше до зеленото перо, чиито неотговорени въпроси ме измъчваха от едно от седемте загадъчни чекмеджета.

Тази нощ татко окачи плакета на стената в стаята ми, точно над магическата кутия. Изглеждаше добре там, между изображението на едър тип с винт във врата и тип с черно наметало и издължени зъби.

Тази вечер бях зареден със сила и бях вкусил от живота. Бях направил собствената си първа стъпка, колкото и тромава да беше, в посоката, в която се бях запътил. Усещането за чиста радост можеше да избледнее, да изчезне под тежестта на дните и да го омаловажи реката на времето, но в тази нощ, в тази прекрасна и невъзможна за повторение нощ, аз бях жив.