Огнената кралица

— Закъснявате, шибаняци такива! — изръмжа той на Лекран, после спря и го изгледа подозрително. — Къде е Масторек?

— Ако може да се вярва на бабите от моето село — каза бившият куритай и стана, за да извади брадвата, скрита под жакета му, — в момента търпи хилядолетни мъки оттатък безкрайното море. Можеш да го видиш там.

Надзирателят още гледаше объркано, когато брадвата се спусна и разцепи черепа му.

Френтис смушка коня си напред с изтеглен меч, препусна в галоп през портата и посече един друг надзирател, който отчаяно се мъчеше да я затвори. Двама варитаи се втурнаха откъм един сенчест вход, вдигнали късите си мечове, само за да попаднат под копитата на коня на инструктор Ренсиал и да бъдат стъпкани. Френтис скочи от седлото и се присъедини към Лекран, който се беше хвърлил в атака с брадва в ръка, следван по петите от тримата бивши варитаи и всички бойци от малката им армия, тъй като Френтис бе решил, че вече няма смисъл да си пестят силите.

В съответствие с предварителния план се разделиха, щом стигнаха до вътрешната крепост. Лекран поведе половината от хората надясно, а Френтис тръгна с останалите наляво. Съпротивата беше спорадична, но ожесточена, по трима-четирима варитаи наведнъж се опитваха да им преградят пътя, но бързо биваха надвити от нападателите. Осем души, плюс Плетача и тримата освободени варитаи, бяха натоварени със задачата да заловят колкото се може повече живи; Плетача мяташе дебелото си въже около някого и го поваляше на земята, а другите се нахвърляха да го вържат. Успехът им не беше голям — успяха да пленят само още седем, преди варикумът да падне.

Френтис заповяда на групата на Иллиан да претърсят за оцелели, после прати Греблото и неговите предрешени хора от Кралството на бойниците с инструкции да си дават вид, че всичко тук върви нормално. Самият той отиде на широкия пясъчен кръг по средата на главната крепост и завари там групичка мъже и жени, строени в защитна формация. Стояха в три плътни дисциплинирани редици, а лицата им бяха мрачни и решителни, макар че оръжията им се състояха само от дървени мечове и копия. Пясъкът около тях бе осеян с телата на надзирателите им, покосени от стрелците, които бяха завладели балкона горе. Изглежда, атаката им беше заварила варикума по средата на следобедната тренировка.

— Те си мислят, че сме бандити, дошли да крадат роби — отбеляза Лекран, когато Френтис влезе в кръга. — Трудно ми е да ги убедя, че не е така.

Френтис прибра меча си и закрачи към групата. Видя ги как се напрегнаха, а очите му различиха белезите по тях. Изглежда, никой не беше останал без рани, дали от камшика или от каквито там страдания бяха понесли по време на зрелищата. Спря на десет крачки от тях и огледа лицата им, търсеше в тях някакъв признак на разпознаване, но видя само подозрение.

— Има ли тук някой от Обединеното кралство? — попита той на езика на Кралството. Получи в отговор предимно озадачени погледи, макар че един човек все пак се размърда при тези думи, светлокож мъж, малко по-възрастен от останалите и с повече белези от тях. Подобно на всички, главата му беше обръсната и той носеше свободна риза, разкриваща жилаво тяло, каквото се постига само с години усърдни тренировки.