Без теб
- Автор: Бюси Мишел
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Без теб». Краткое содержание книги:
Марк сграбчи Малвина за пуловера. Тя не реагира, не се защити. Нямаше вече нито пистолет в джоба си, нито пък някой камък.
– Ами ако милият Гран-Дюк, търпеливият детектив, педантичният, методичен и честен човек, Кредюл-Баскюл, приятелят на семейство Витрал, треперещ от любов към баба ми, загубилият надежда хроникьор на разследването, верният, чистият, нещастният Кледюл Гран-Дюк... Ами ако този тип е бил само един наемен мръсник, продажник?! Измет, на когото дядо ти е поръчал да ликвидира моите дядо и баба, за да вземе Лили? Боклук, който му е казал „да“?!
С треперещите си пръсти Марк мачкаше лилавия пуловер на Малвина, а тя не казваше нищо. Шофьорът на тежкотоварния камион се бе качил в кабината си. До тях достигаше шум на пресекулки от радиото му.
Maрк продължи почти през сълзи:
– Няма да има нищо опасно за Гран-Дюк, щом е уточнил тази подробност в дневника си... Дори ако всичко останало може би е вярно. Може би е вярно, че е харесвал нашето семейство, баба ми... Класически случай... Палачът се привързва към жертвата, която не е успял да убие... Угризенията му, които се превръщат във фантастични образи. Патетично е, нали? Вълнуващо, прочувствено... Като си помисля само, че сме канили години наред този тип в дома си... него, убиеца на дядо ми. И като си помисля, че баба ми...
Maрк внезапно пусна Малвина и направи няколко крачки из паркинга, несъзнателно вдигна от земята опаковката от бисквитите и кутията от портокаловия сок и тръгна към най-близкото кошче, което се намираше на десетина метра
– Можеш да ми кажеш каквото си искаш! – извика той. – Знам, че е станало така. Когато човек разбере това, става ясно, че цялата му тетрадка съдържа писания на лъжец... Наемник. Безскрупулен тип, който най-откровено си е казвал какво иска...
Maрк хвърли отпадъците в кошчето.
– Такъв е дядо ми – каза Малвина.
Марк никога не я бе чувал да говори толкова тихо, почти нежно. Той се обърна към нея.
– Такъв е дядо ми – повтори Малвина. – Той е бил. След първия му инфаркт. Не вярваше в дългото разследване на баба ми. Беше от експедитивния тип хора. Той се свърза с Гран-Дюк малко след баба ми. Плати му щедро – почти цялата му къща в „Бют-о-кай“. Казвам го, за да ти обясня как са станали нещата. Трябваше да изглежда като нещастен случай. Според адвокатите, ако дядо и баба Витрал умрат, на съдията Вебер щеше да му е неприятно, но пък имахме всички шансове да вземем малката... А и Гран-Дюк не бе света вода ненапита. Дядо ми го бе проучил. През този уикенд на 7 ноември 1982 година той направи едно пътуване „отиване и връщане“ до Турция. Никой никога не узна нищо. А останалото не е било трудно за него
– А ти как научи?
– Бях на осем години. Тогава не разбрах всичко, но вече шпионирах всички. Като грозната малка мишка, която е издълбала дупки навсякъде и се крие там. Баба ми също разбра, но доста късно, чак след смъртта на Пиер Витрал. Не ми се ще да ти разправям какво е ставало в клетата ѝ съвест. Престъпление! Но как да го каже по време на изповедта си в молитвата си до Бога, Сина и Светия дух. После дядо ми получи втори инфаркт. Планът му се бе провалил. А баба ми прие този факт като проява на Божията справедливост и си затвори устата.
– А ти какво мислиш, Малвина?
Малвина се поколеба за секунда. Нервно си поигра с подметката на леката си обувка, стъпила върху алуминиевото стъпало на камиона, а после отвърна:
– Че дядо ми е бил прав! Какво си мислиш? Планът му е могъл и да успее и баба и дядо Витрал да изчезнат. И тогава –
напред! Малката ми сестричка Лиз-Роз, която вие откраднахте, щеше да си влезе в стаята. А тебе щяха да дадат при сираците... Добър план! Ето какво мислех...
– А сега? Какво мислиш сега?
Този път Малвина не се поколеба нито миг:
– Същото!
Потеглиха отново на път. Малвина бе сменила касетата. Бе направила случаен избор, защото ѝ хареса синята ѝ кутийка. Звучеше „Брадърс ин армс“ и „Дайър Стрейтс“. Гласът на Марк Нопфлер се редуваше с електрическите бълнувания на китарата. Малвина наруши първа мълчанието:
– Въпреки всичко Гран-Дюк е долен мръсник. Не знам защо не ме траеше. Може би, защото бе отгатнал, че съм в течение.
Maрк я слушаше разсеяно. Чувстваше се съсипан, предаден. До каква степен Гран-Дюк бе изопачил истината в дневника си?
– Преди четири дни поиска отново да изнуди баба ми – продължи Малвина – с глупавата си история, че ѝ се издължава в последната минута. Поиска ѝ сто и петдесет хиляди франка. А после – още три пъти по толкова, след като донесе доказателството... Не знам кой го е гръмнал, но е отървал света от един истински мръсник!
Пръстите на Марк танцуваха върху волана в ритъма на саксофона на „Your Latest Trick“93. Размисляваше върху последните думи на Малвина.