Без теб
- Автор: Бюси Мишел
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Без теб». Краткое содержание книги:
Не знам кой го е гръмнал... Спомни се как бе намерил тялото на Гран-Дюк с куршум в сърцето... И с глава в камината според един злокобен обичай... Лицето на трупа бе покрито с мехурчета и пепел.
– А що се отнася до ДНК теста – продължи Малвина. – И двамата знаем, че Лиз-Роз е живата. Така че този тест доказва, че Гран-Дюк е прогнил до мозъка на костите.
В объркания мозък на Марк се зараждаше ужасно подозрение, малка искрица, разпалвана от буйния вятър, която се разпространяваше в съзнанието му като пожар в саваната.
– А освен това – каза в заключение Малвина, – Гран-Дюк бе едно голямо нищо. Да му платят милион, а той да не може да убие двама спящи старци...
Ръцете на Марк се сгърчиха върху уморената кожа на волана. Китарата на Марк Нопфлер нададе последен вой.
Проява на чувство за хумор. С терапевтичен ефект.
93 Хит на „Дайър Стрейтс“ – бел. прев.
54
3 oктомври 1998 г., 11 часът и 33 минути
Пътуваха вече пет часа.
Оранжево-червеният ситроен се държеше. Малко се измъчваше заради скоростта по магистралата, където вдигаше най-много сто, сто и десет километра в час. Наличността от касети вече бе изчерпана – цяла сбирка от някои неизбежни за осемдесетте години хитове: „Да спасиш любовта“ на Даниел Балавоан, „Прословутите последни думи“ на Супертрамп94, „Морган и ти“ на Рьоно95, „Позитивно“ на Жан-Жак Голдман.
Спряха във Витри-льо-Франсоа, градче, изскочило от незнайно къде насред царевичните поля на Шампан, където нямаше дори камбанария, за да предупреди пътника, че наближава населено място. Обядваха в един ресторант, сгушен между националната магистрала и река Марна. Бяха единствените клиенти. Марк, цял потънал в мислите си, се задоволи със салата и омлет, а Малвина се възползва от менюто на деня – чиния с колбаси, говеждо филе с лук и крем брюле.
– Вашата малка дама има добър апетит – каза съдържателят, като намигна на Марк. – Само дето човек се пита къде слага всичко това!
Тръгнаха отново на път.
Сен Дизие. Шомон.
Движеха се по границите на Парижкия басейн.
Житните поля бяха очертани от стръмни, почти отвесни хълмове, наподобяващи стълбище. После следваха залесени, леко скалисти падини, които преливаха в нови житни поля. Камионът малко забързваше, докато се спускаха по хълмовете, и като че ли нямаше намерение да спира, а се надяваше пред него да се изправи друг стръмен склон, за да намали скоростта.
Рьоно пееше „Тя е бременна“ за трети път.
Почти два часа не бяха произнесли нито дума.
Малвина първа наруши мълчанието:
– Смяташ ли, че Лиз-Роз ще иска сестра като мен?
Maрк тъкмо прекосяваше някакво село и не отговори.
– Ти я познаваш – продължи Малвина. – Смяташ ли, че ще може да ме разбере? Да приеме по-голяма сестра като мен? Грозна. Вулгарна. Злобна.
Mарк продължаваше да мълчи. Независимо от всичко предпочиташе хумора с терапевтичен ефект на Малвина.
– Мога да се променя – настояваше тя. – Ще ѝ кажеш ли, че ще се променя, а?
– Сигурна ли си, че Лили е малката ти сестричка?
– Очевидно е така. Нали и двамата с теб сме от една и съща страна на фронта?
Отново замълчаха и това продължи часове наред. Два часа. Марк завиждаше на Малвина за това, че не се измъчва и че е решителна. Тя сякаш живееше в балон, който никой не можеше да спука. Марк получи съобщение от Лили, когато прекосяваха Вьозул. Телефонът завибрира в джоба му. Той го взе с едната си ръка, а с другата продължаваше да шофира. „Марк, ще вляза в операционната зала утре сутринта в десет часа. Всичко е наред. Не се тревожи. Ще ти се обадя после. Целувам те.“
Утре сутринта в десет часа.
След по-малко от двадесет и четири часа!
Голдман крещеше „Накарай ме да излетя!“. Марк инстинктивно натисна газта. Тъкмо започваха да изкачват едно полегато възвишение, но ситроенът не тръгна по-бързо.
Колкото повече километри изминаваха, толкова повече налудничавата наглед хипотеза, която Марк бе изградил, се оформяше и изглеждаше все по-достоверна, почти се превръщаше в очевиден факт.
След три часа прекосиха Монбелиар. Стана лесно. Пътните артерии в цялата област Франш-Конте бяха доста големи за скромното движение – широки улици и булеварди, хубав път около централната част на града. Градът сякаш бе в хармония с мащабите на завода „Пежо“ в годините на апогея му, когато в него работеха четиридесет хиляди работници. Най-големият завод в Европа... Днес от работниците бе останала едва една трета...
Maрк тръсна на коленете на Малвина пътен атлас на Франция с мащаб 1:200 000 и ѝ постави задача първо да ги изведе на мястото, където Ду пресича швейцарската граница в подножието на Мон Терибъл до мястото, наречено Клербиф96, а после да намери хотелчето на Моник Жоньовез, най-хубавата хижа в района според тетрадката на Гран-Дюк.