Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
— Сега на чия страна си? — попита го Шанд.
— Не на нашата! — троснато рече Игър. — Не те искаме!
— Ще се присъединиш ли към нас в това преследване? — продължи Шанд, глух за намесата му. — Или докрай ще се борим помежду си?
Тенсор забави отговора си.
— Няма да ви пречим, докато не го заловим. След това флейтата остава при най-силните и се надявам от все сърце да сме ние.
— Даваш ли дума? Тенсор протегна ръка.
— Имаш думата ми.
Подготовката за гонитбата приличаше на вихрушка. Дадоха на Лиан нови дрехи и снаряжение от складовете, защото не можеше да тръгне с прогорените парцали на гърба си. И все пак загубиха два часа, преди да открият следите на Мендарк и да се втурнат подире му. Получиха вест от западната порта, че Магистърът е минал оттам в галоп и е водил резервни коне. Отдалечил се по пътя към Банадор.
— И тъй, има преднина от два часа и най-добрите коне в Туркад — обобщи Игър. — Ако не падне и не си счупи крак, няма да го хванем. Накъде бяга? Защо не си отвори портал с флейтата?
Отговори му Шанд.
— Защото прехвърлянето на Мейгрейт така изкриви действителността тук, че вече е невъзможно да бъде отворен портал, ако ще и с флейтата.
— Ти пък откъде знаеш?
— Знам и толкова! Но кое е мястото, където порталът ще бъде достъпен, ако ще всички останали да изчезнат? Басунез, лудият прародител на Каран, го е налучкал точно — Каркарон.
Препускаха безмилостно цял ден и цяла нощ, спряха преди разсъмване да отдъхнат няколко часа и да сменят конете. Потеглиха отново по изгрев. Игър водеше нисичката Долода, Вартила и друг уелм. С Шанд бяха Лиан, омърлушената смълчана Талия, Лилис, Джеви и Осейон, който също се мусеше. Тенсор яздеше тромаво до Малиен, следван от още четирима аакими. Тенсор стискаше зъби, въпреки че всяко друсане му причиняваше болка. Малиен гледаше като болна от страх и отчаяние. Още аакими щяха да тръгнат от Туркад. Надирил научи всичко, но болестта му попречи да ги придружи.
По пладне пак смениха конете. Следобед видяха черен жребец, паднал мъртъв от преумора в кишата. Шанд скочи на пътя и пипна муцуната.
— Още е топла, умрял е преди не повече от час. Настигаме го. Но и той се мръщеше, от неспирната езда кожата по краката му се ожулваше.
През следващата нощ стигнаха до Готрайм и спряха за малко, колкото Рейчис да чуе новините. Мендарк подминал имението час преди тях, без изобщо да погледне хората.
Добраха се и до подножието на канарите. Друг прекрасен черен кон бе зарязан, покрит с пяна. Пасеше безметежно посивялата трева. Оставиха и своите коне при него и тръгнаха по пътеката.
Не наваксаха изоставането, докато се изкачваха — Мендарк проявяваше неочаквана издръжливост.
— На онези, които участваха в подмладяването на тялото му, няма да им се размине — изскърца със зъби Игър, вперил враждебен поглед в Талия.
Тя изобщо не отвори уста.
— Трябва да си почина, каквото ще да става — изохка Шанд по средата на изкачването. Слънцето се показа в небето. — Бавим се. Да пратим напред някой по-пъргав, а и равен по ейла.
— Аз ще отида — прошепна Талия.
Магистърът бе предал всичко, за което тя се трудеше толкова неуморно.
— И аз идвам с тебе — обади се Джеви. Откакто тръгнаха, те не се отделяха един от друг.
— И аз — добави Малиен.
— И аз — избоботи Осейон. — Отричам се от клетвата, която положих пред него.
Щом стъпиха на равната площадка горе, те поеха нататък в лек бяг, продължиха ходом и пак затичаха. Въпреки това, като излязоха от Готраймската гора, зърнаха в далечината Мендарк да пъпли по билото на рида към Каркарон.
Този път хукнаха с все сила. Мендарк се помъчи да преодолее на бегом склона, обаче и младежкото му тяло изнемощяваше. Към края на дългото преследване изоставаха само с десетина минути. Талия и Джеви изпревариха другите двама и поеха нагоре по стълбата, когато Мендарк се открои върху скалата горе и насочи ръка към стъпалата.
Избликът на енергия разтопи снега, а водата се заледи отново за секунди. Последните стотина стъпала бяха истинско мъчение. Прекосиха амфитеатъра като стрели, но напразно — Мендарк вече влизаше в Каркарон.
Въпреки това упорстваха. Талия и Джеви изскочиха заедно горе, отворили широко усти да поемат променения въздух под разбития покрив на залата.
Мендарк стоеше във вдлъбнатината, оставена от машината. Сега изглеждаше позастарял. Поднасяше флейтата към устните си. Разнесоха се първите чужди, дразнещи ухото звуци.
Талия протегна ръка към него.
— Недей…
Той изсвири по-висок тон. Камъните на кулата сякаш се отъркваха един в друг, стените се клатушкаха. Джеви се метна към Мендарк, но щом помътнялото стъкло между тях, в което бе застинал въздухът, се разпръсна, Магистърът бе изчезнал.