Върховният повелител
- Автор: Канаван Труди
- Серия: Трилогия „Черният магьосник“ #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG BOOKS
- ISBN: 9789542989066
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховният повелител». Краткое содержание книги:
Сония е научила много в Гилдията и останалите ученици вече се отнасят към нея с неохотно уважение. Но тя не може да забрави какво е видяла в подземната стая на Върховния повелител — нито неговото предупреждение, че древният враг на страната им отново се надига. Колкото повече научава, толкова повече се засилват съмненията й в думите на водача на Гилдията. Възможно ли е действителността да е наистина толкова ужасяваща, колкото твърди Акарин или той просто се опитва да я примами в осъществяването на някакъв неописуемо мрачен план?
На дъното блещукаше синя панделка. Водата криволичеше покрай големите камъни, спускаше се в малки водопади до дъното на клисурата, откъдето поемаше към пустошта. Бреговете бяха обрасли с дървета и гъста растителност, която на места достигаше дори до скалите от двете й страни.
— Река Крикара – промърмори Акарин. – Ако тръгнем по течението й, ще стигнем до пътя към Южния проход.
Той погледна към планините. Сония проследи погледа му и забеляза, че пролуката между върховете от едната страна на клисурата е много по-широка от останалите. Изпълни я вълнение и копнеж. От другата страна на тази пролука се простираше Киралия.
— Колко далеч се намира Проходът?
— Един ден ходене пеша. – Той се намръщи. – Трябва да се приближим колкото се може повече до пътя и да изчакаме да се стъмни. – Той отново погледна надолу в клисурата. – Парика може да е поне на ден път от нас, но слугите му ще бъдат тук и ще го очакват. – Той се обърна с лице към нея. Сония се досети какво смята да направи и улови ръцете му.
— Позволи на мен – рече усмихнато тя. После почерпи енергия от източника си, оформи диск под краката им, повдигна и двамата леко във въздуха и бавно се спусна в клисурата. Приземиха се между дърветата, върху гъстата трева.
Когато се огледа, Сония установи, че Акарин я гледа втренчено.
— Защо непрекъснато ме гледаш така?
Той се усмихна.
— Без причина. – После се обърна и тръгна покрай реката. Сония поклати глава и го последва.
След дългия преход по изсъхналите склонове на планината, гледката на толкова много чиста вода и растителност й действаше много ободряващо. Тя си представи как дъждът се изсипва по върховете, водата се стича в малки ручейчета, който се събират в течащата през клисурата река. Зачуди се докъде ли стига. Дали продължаваше и през пустошта?
Дърветата и растителността обаче затрудняваха вървежа им. Акарин се придвижи колкото се може по-близо до стената, за да избегне колкото се може храсталаците.
Час по-късно се озоваха пред гъста гора, която като че ли се простираше от единия до другия край на клисурата и скриваше реката от погледите им. Проправиха си път през храсталака, а шумът на плискаща се върху камъни вода ставаше все по-силен. Когато отново излязоха на слънце, се озоваха пред широко езеро.
Сония си пое рязко дъх. Над тях се издигаше висока каменна стена; водата преливаше от скалния ръб и сребристите й струи пълнеха езерото. След тишината на планинските склонове шумът на водата й се струваше оглушителен. Сония се обърна към Акарин.
— Може ли да спрем? – попита нетърпеливо тя. – Можем, нали? От седмици не съм се къпала наистина.
Акарин се усмихна.
— Една кратка почивка няма да ни навреди.
Сония се ухили, седна на близката скала и си събу обувките. Когато нагази във водата, тя рязко си пое дъх.
— Ледена е!
Девойката се съсредоточи и изпрати топлинна вълна към водата. Глезените й започнаха да се затоплят. Тя бавно навлезе навътре. Установи, че ако не се движи твърде бързо, може да поддържа приятно топла водата около тялото си. Панталоните й подгизнаха и й натежаха. Тя видя, че навътре езерото става доста по-дълбоко.
Когато водата стигна до коленете й, тя се спря и седна, потапяйки се до врата. Скалното дъно беше леко хлъзгаво, но това въобще не я притесняваше.
Сония бавно полегна назад и потопи главата си под повърхността. Когато се надигна, за да си поеме въздух, чу пляскане зад себе си. Обърна се и видя, че Акарин нагазва в езерото. Той се спря, взря се напрегнато във водата и изведнъж се гмурна в нея. Обля я фонтан от ледена вода и тя изруга.
Известно време го наблюдаваше как се плъзга под повърхността. Когато най-накрая се показа, дългата му коса беше залепнала за лицето му. Той я отметна назад и погледна Сония.
— Ела при мен.
Девойката виждаше как краката му се движат под водата. Езерото беше дълбоко. Тя поклати глава.
— Не мога да плувам.
Акарин се плъзна към нея и се обърна по гръб.
— Семейството ми прекарваше всяко лято край морето – каза той. – Плувахме почти всеки ден.
Сония се опита да си го представи като момче, плуващо в океана, но не й се удаде.
— Няколко пъти съм живяла край река, но в онова нещо никой не смееше да плува – каза тя. Акарин се засмя. – Поне не по своя воля.
Той отново се обърна по корем и заплува към водопада. Когато стигна до него, Акарин стъпи на дъното – водата му стигаше до гърдите – протегна ръка към блещукащата водна завеса и мина през нея. Сянката му се мярна за миг, след което магьосникът изчезна. Тя го зачака да се върне. След няколко минути я загриза любопитство. Какво ли беше намерил там?