Три сестри, три кралици

— Потегляме тази вечер.

Брандън знае, че не бързат, и дори не си дава труд да се въоръжи. Не потеглят същата вечер, а чак късно на другата сутрин. Брандън нарежда да сложат на коня му най-хубавата сбруя и язди редом до Хари, но се движат, без да бързат, и докато те са още на път, двамата Хауард, баща и син, превеждат тежковъоръжената гвардия през улиците и ги „очистват“ от момчетата. Чираците, някои от тях — зрели мъже, други — не много повече от деца — вече изтрезняват и се уморяват, иска им се да не са толкова далече от къщи, и започват да се оттеглят обратно към своите квартали, когато чуват тропот на множество копита по калдъръма и срещу тях се появява херцогът на Норфолк начело на хората си, със смъкнат наличник на шлема, а зад него — малка армия с мрачни, безмилостни лица, която ги прегазва, сякаш са шотландци при Флодън.

Момчетата падат под копитата на бойните коне, като деца, повалени под плуг. Норфолк се нагърбва с ролята на единствен съдник. Десетки загиват в първото нападение, четиридесет момчета са обесени, изкормени и разсечени на четири за престъплението, че не са си плюли на петите достатъчно бързо, а стотици — никой не знае колко — двеста? триста? четиристотин? — са хвърлени в затворите на града, в очакване на общ процес и публична масова екзекуция, докато Хари и Брандън и още половин дузина лордове най-сетне успяват да пристигнат.

Дамите от двора следват благородниците, и в рамките на седмицата е определена дата за процеса срещу всички млади мъже, независимо от възрастта, намерението или провинението им. Повечето са момчета в първата година на обучението си, измъкнати от домовете си в страната, нови в града. Били са развълнувани от проповедта и надъхани срещу французите; били са пияни с ейла от майския празник, свободни от работа през едно дълго чиракуване. Господарите им се смеели и им казвали да опожарят къщите на съперниците. Никой не им е казал да си стоят у дома. Никой не ги е предупредил какво ще стане — откъде да знаят? Кой би повел армия срещу деца в собствената си столица? Това са момчета, работещи, за да усвоят занаятите на пивовари, седлари, касапи, ковачи. По пръстите на някои от тях има мастило от печатарските преси, някои имат изгаряния от правенето на восък за свещи. Някои са редовно бити от господарите си, повечето са гладни. Това няма значение, никой отделен човек няма никакво значение. Хенри е твърде велик крал, за да се тревожи за някакво малко момче, да се загрижи за някой сирак. Всички ще бъдат съдени заедно в един общ процес и Томас Улзи, чийто баща някога е бил чирак като тези момчета, открива процеса срещу тях в Уестминстър с дълга реч, в която ги укорява, че са нарушили мира и ги предупреждава, че наказанието е смърт.