Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
Чираците се възползват от волностите, допускани на Великден, когато ейлът се лее като река и всички се радват възторжено, че са свободни от дългите Велики пости. Напиват се дивашки и се въоръжават срещу френските натрапници. Една гръмка проповед в Спитълфийлдс, настройваща ги срещу французите, подклажда решителността им. Господарите дават на момчетата свободен ден заради майския празник, и те нарамват оръжията, които трябва да носят, ако се наложи да отбраняват града. Всичко това се превръща в мощна смесица за младите мъже, които налитат на бой, щом си пийнат, и откриват, че на този ден могат да правят и двете. Все по-големи и по-големи шайки от момчета се събират и сноват наоколо: разбиват прозорците на чуждестранните търговци, реват оскърбления пред вратите на чуждестранни благородници. Стените и здраво залостената порта на португалския посланик са оплискани с мръсотия от помийната яма, слугите на испанския посланик излизат и се готвят за битка, френските търговци затварят капаците на прозорците и седят в мрака на задните стаи в домовете си. Но навсякъде, където се вижда френско име над вратата на някой магазин, или полюшваща се табела на френски, или каквото и да е, което може да е френско — защото чираците не са сред най-образованите младежи, — те дюдюкат и подсвиркват под прозорците и, надигайки се на пръсти по калдъръма, запращат градушка от пръст и камъчета, и реват обиди.
Дори на Томас Улзи — човек от собствената им класа — не му се разминава. Прекрасната му нова лондонска къща е обградена от тълпа, а хората крещят, че той трябва да отговаря пред тях за опита си да раздава милостиня на бедните. Предупреждават го, че не трябва да има милостиня и помощ за чужденците. Не харесват него и лукавството му. Освен това, ако им се плаща добра надница, те не биха имали нужда от милостиня. Исканията следват едно след друго, хората искат настъпването на по-добри времена, възстановяване на справедливостта. Лорд-канцлерът, който слуша зад яките си врати, с цялото си огромно домакинство, всички въоръжени и в готовност, се опасява, че рано или късно някой ще призове бялата роза, Плантагенетите, сразеното семейство на майка ми, а такива думи не бива да бъдат допускани. Той призовава краля да изведе навън йомените от стражата, които са на безопасно разстояние от града, в двореца Ричмънд.
— Ще потегля срещу собствения си народ — заявява Хари важно. Късно е, полунощ в тъмносинята лятна вечер. Вечеряли сме и сме пили до късно. Катерина изглежда изтощена, но съпругът на Мери, Чарлс Брандън, и Хари са поруменели от веселбата и от виното, и сякаш са готови да танцуват до зори. Мери, изискано облечена в кремаво и с накити от перли, хванала за ръце двамата мъже, вдига загрижено поглед към брат си.
— О, но не бива! — възкликва тя.
— Не бива да излизат извън контрол — заявява Хари. Посочва ме с глава. — Попитай кралицата на шотландците: тя знае — казва. — Знае, че човек трябва да държи хората на мястото им с всички средства, с които разполага. А проявят ли неподчинение веднъж, трябва да ги смажеш. Нали? Да ги смажеш.
Не мога да го отрека, макар че както Мери, така и Катерина се надяват на мен да успокоя Хари.
— Когато въстанат, трябва да бъдат укротени — казвам просто. — Погледнете ме — мислите ли, че нямаше да съм на трона си сега, ако не бяха хората, обърнали се срещу мен в глупостта си?
— Но това беше, защото… — започва Мери, и аз виждам, макар никой друг да не го забелязва, че съпругът ѝ я ощипва по ръката, за да ѝ направи знак да замълчи. Чарлс Брандън е любимият приятел на Хари, негов другар в турнирите и в пиенето, танците и игрите на карти. И запазва мястото си до краля, месец след месец, година след година, като никога не изразява несъгласие със своя царствен приятел и господар. Каквото и да каже Хари, Чарлс се съгласява. Той е като някоя от онези кимащи кукли, които Арчибалд подаряваше на Джеймс, кукла, която само кима с глава: кима, кима, кима. Брандън може да проявява единствено сговорчивост пред царствения си господар. Пантичката на врата му се движи само в една посока: кимване, кимване, кимване: „да, да, да“.
— Ще потегля — настоява Хари. Обръща се към капитана на стражата, застанал зад гърба му. — Повикайте херцога на Норфолк, и неговия син, графа.
— Милорд… — подема Катерина. Хари се е вслушвал в нея от първите дни на брака им. Но тогава си лягаше с нея, оглупял от любов по нея, уверен, че заедно ще създадат син и наследник. Сега, след всички загуби, той се съмнява, че тя знае чак толкова много. Съмнява се, че тя говори Божията истина. Съмнява се, че би могъл да научи нещо от нея. Надува се леко като паун и хвърля поглед наоколо, за да се увери, че Беси Блаунт е забелязала храбростта му. Прекъсва Катерина: