Червени морета под червени небета
- Автор: Линч Скот
- Серия: Джентълмените копелета #3
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червени морета под червени небета». Краткое содержание книги:
Кулата на греха е най-изтънченият, най-прочутият и най-силно охраняваният дом за хазарт на света. Уставът за поведението в Кулата на греха е неписан, но строг като устава на религиозна секта. Съвсем просто и съвсем неоспоримо, ако те хванат да мамиш тук, това означава смърт. Предизвикателство, на което Локи Ламора не може да устои...
.... но перфектното престъпление на Локи ще трябва да почака.
Скот Линч изплита интригуваща и завладяваща история, приказка за безбрежни морета и за вероломни хитрости, за вярност и предателство, за дружба, изпитана в най-критични моменти. Напрегнато действие, изпълнено с вълнуващи обрати и коварни съзаклятия - романът на Линч е безспорен хит и възпламеняващо четиво за всички любители на приключенията и изкусната измама.
— Ха — усмихна се Локи. — Бива си те в това! Няма нужда да си играеш с мен, Калдрис.
— Ни най-малко не си играя с теб, Коста. — Калдрис се намръщи и лицето му доби злокобно изражение в сиянието на лулата. — Обяснявам ти какво да очакваш. Прелитащите духове са само началото. По дяволите, та те са едва ли не дружелюбни! Там, в морето, има неща, в които дори и на мен ми е трудно да повярвам. Има и места, в които нито един разумен водач на кораб не ще припари. Места, които някак си… не е редно да съществуват. Места, които те причакват.
— Ах… — Локи си припомни отчаяните си първи години сред старите прогнили места на Камор и хилядите издигащи се порутени сгради, които сякаш причакваха в мрака малките деца, за да ги погълнат. — Сега схващам за какво говориш.
— Островите на призрачните ветрове… — продължи Калдрис. — Те са най-лоши от всички. Всъщност човешките същества са стъпвали само на осем-девет острова, от които са се върнали, за да разказват. Но само боговете знаят колко още се крият там долу под мъглите и какво, майната им, има по тях. — Той се умълча, а после продължи: — Чувал ли си някога за трите селища на Островите на призрачните ветрове?
— Не мисля — отвърна Локи.
— Е… — Калдрис отново дръпна от лулата си. — Първоначално са били три. Заселници от Тал Верар пристигнали там преди стотина години и основали Порт Продигал, Монтиер и Сребърна надежда.
Порт Продигал все още съществува, разбира се. Само едно е останало. Монтиер се развивал добре допреди войната със Свободната Армада. Продигал се е сгушил в чудесна отбранителна позиция, но не и Монтиер. След като се разправихме с флотата им, го посетихме. Изгорихме им рибарските кораби, отровихме им кладенците, потопихме пристаните им. Запалихме всичко, що стърчи, а после запалихме и пепелта. Все едно изтрихме името Монтиер от картата. Не си струва да се заселва пак.
— А Сребърна надежда?
— Сребърна надежда… — Гласът на Калдрис се сниши до шепот. — Преди петдесет години Сребърна надежда бе по-голяма от Порт Продигал. Намираше се на друг остров, много по на запад, и процъфтяваше. Това сребро не беше само надежда. Триста семейства бяха горе-долу.
Каквото и да се е случило, то се случи за една нощ. И тези триста семейства просто… изчезнаха.
— Изчезнаха?
— Изчезнаха. Стопиха се. Нито едно тяло не бе намерено. Нито една костица, която да кълват птиците. Нещо се спуснало от хълмовете, излязло от мъглата над джунглата, и само боговете знаят какво е било, но ги е взело всичките.
— Милостивият ад!
— Де да беше — рече Калдрис. — След това един-два кораба се позавъртяха там. Намериха един кораб от самата Сребърна надежда да се носи покрай брега, все едно е бил изоставен много набързо. На него намерили единствените тела, останали след цялата тази бъркотия. Неколцина моряци. Горе, по мачтите, чак по върховете им. — Калдрис въздъхна. — Покатерили се там, за да избягат от онова, което видели… и всички били избити от собствените си оръжия. Дори и там, където са били, те предпочели да се самоубият, но не и да застанат лице в лице с онова, което ги преследвало.
Затова запомни, мастер Коста. — Калдрис посочи кръга от весели, развилнели се моряци, които лочеха и мятаха ножове на светлината на алхимични глобуси. — Ти плаваш по море, където такива гадости се случват, и разбираш колко е ценно да превърнеш кораба в щастлив дом.
14
— Трябва да поговорим, капитан Равел.
Един ден бе отминал. Въздухът беше все още топъл, а слънцето все още печеше с осезаема сила, когато не бе скрито зад облаците, но вълните се надигаха и вятърът духаше по-силно. На „Червеният вестоносец“ му липсваше маса, за да реже като нож бурните вълни, без да се клатушка, и затова палубата под краката на Локи още по-малко му беше приятел.
Джабрил, съвзел се след близката си връзка с бутилката вино, и двойка по-възрастни моряци дойдоха при капитана, докато стоеше на парапета на десния борд в късния следобед, вкопчен в перилата, и се опитваше да си докара небрежен вид. Локи разпозна по-възрастните — бяха от онези, които в началото на плаването се бяха обявили за негодни. Дните, прекарани в почивка, и големите порции им се бяха отразили добре. Поради това, че корабният екипаж бе с отслабени сили, Локи наскоро се бе разпоредил на всяко ядене да се дават допълнителни дажби. Това се хареса на хората.