Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Мечът в ръката ѝ не трепваше, насочен към зверовете с непримирение и свирепост.
Беше готова за смъртта.
Още от самото начало бе готова да жертва живота си. Прегърнала беше плана на Елин, съзнавайки, че може да се стигне дотук.
Трябваше просто да се преобрази в уивърн и щеше да унищожи илкените. Но остана в тялото на Елин. И не свали меча - едничкото си оръжие.
Терасен беше неин дом. А Елин - нейна кралица.
Готова бе да умре, за да скрепи армията ѝ. Да опази редиците. Да обедини войниците за последна битка.
Кръвта ѝ шурна по снега. Двата илкена я подушиха и пак се изсмяха. Знаеха какво се крие под кожата ѝ - че не кралицата стоеше пред тях.
Тя не помръдна. Не се отдръпна нито сантиметър назад, когато илкените пристъпиха към нея.
За Терасен. За Елин.
Едион съжаляваше за думите си. За всичките.
Намираше се на трийсетина метра от нея, когато чудовищата нападнаха.
Викът му продра въздуха, когато илкенът отляво замахна с нокти, а другият ѝ се нахвърли навярно за да я повали върху снега.
Лизандра отблъсна левия с щита и с боен рев атакува надясно с меча си.
И разпори връхлитащия я илкен от пъпа до гръдната кост.
Плисна черна кръв и ушите на Едион писнаха от оглушителния му вой. Съществото залитна, стовари се върху снега и запълзя назад, стиснало зейналия си корем.
Едион ускори крачка, вече му оставаха едва десетина метра. Пътят до нея беше чист.
Отблъснатият илкен отляво не беше приключил. Докато Лизандра гледаше ранения, той пак замахна към краката ѝ.
Едион запрати Меча на Оринт с всички сили, които смогна да свика в себе си, тъкмо когато Лизандра се завъртя към нападащия я илкен.
Тя опита да се отдръпне назад, да насочи щита - но твърде бавно, за да се измъкне от острите нокти.
Отровните им върхове одраха нозете ѝ, преди мечът да прониже черепа му.
Лизандра падна на снега с агонизиращ крясък. Едион я стигна и я вдигна от земята. После извади меча си от главата на илкена и заби острието му в жилестата му шия. Веднъж. Два пъти.
Главата му се претърколи по кишата. Другият илкен потъна някъде сред тълпата моратски войници, спрели, за да наблюдават битката.
Погледаха още миг кралицата и генерала ѝ. А сетне се втурнаха в атака.
Но ги пресрещна отряд терасенски воини, изскочил пред Едион и Лизандра с разярени бойни викове.
Едион почти задърпа хамелеонката зад новосформираните редици, проправяйки ѝ път през войниците, обединили усилия да бранят кралицата си.
Трябваше да извлече отровата, веднага да намери лечителка. Само след броени минути щеше да достигне сърцето ѝ...
Лизандра се препъна и от устните ѝ се изниза стон.
Едион преметна щита през гърба си и я взе на рамо, поглеждайки към ранения ѝ крак отблизо. Плътта бе раздрана, но нямаше зеленикава слуз.
Може би боговете бяха чули молитвата му. Може би това беше представата им за милост: илкените бяха изчерпали отровата си по други жертви, преди да стигнат до нея.
Но дори кръвозагубата... Той притисна длан към разкъсаната, окървавена кожа. Лизандра простена.
Едион огледа прегрупиращата се армия за белите знамена на лечителките. Не ги съзря. Завъртя се към фронтовата линия. Навярно там се подвизаваше някой елфически воин с достатъчно лечебни сили и магия...
Едион спря, проумявайки какво се задава откъм хоризонта.
Вещиците от Железни зъби.
Няколко дузини, яхнали уивърните си.
Но не летяха. Уивърните крачеха по земята.
Теглеха гигантска подвижна каменна кула. Не просто обсадна.
А вещерска кула.
Беше висока поне трийсет метра и разположена върху платформа, чието устройство не виждаше заради наклона на земята и телата на уивърните, дърпащи я по полето. Около дузина вещици летяха около нея, за да я пазят. Изработена бе от тъмен камък - Камък на Уирда - и на всяко ниво имаше тесни като бойници прозорчета.
Не прозорчета. Портали, през които се излъчваше силата на огледалата, покриващи вътрешността на кулата, както Манон Черноклюна му бе обяснила. Всички те можеха да се насочват поотделно, за да се съсредоточава магията им в определена точка.
Трябваше им единствено източник на сила, която да увеличават и изстрелват навън в света.
О, богове!
- Отбой! - изкрещя Едион, докато войниците му се връщаха към фронта. - ОТБОЙ!
С елфическото си зрение виждаше смътно най-горното ниво на кулата, по-открито от останалите.
Вещици в тъмни роби се бяха струпали около нещо като извито огледало, насочено към кухата сърцевина на кулата.
Едион се завъртя на пета и побягна, носейки хамелеонката на рамо.