Храмът на боговете [calibre 2.58.0]

-      За втори път не ни споделяш какво си намислил, Стайкс - първо отвлече бащата на Чейс... - инвеститорът хвърли бърз поглед на Лари - ...а сега и това. Не ни карай да се съмняваме в решението си да те вземем при нас.

-      Наехте ме, защото знаете, че постигам добри резултати - отвърна Александър. - Доказах го. Разполагате с докторката и със статуетките. Всичко, от което имате нужда, е при вас.

-      Само ако доктор Уайлд ни сътрудничи.

-      О, разбира се, че ще го стори. - Стайкс я дари с вълча ус­мивка. - По един или друг начин.

-      Не бъди толкова сигурен - сопна му се Нина.

Наемникът въздъхна.

-      Наистина ли искаш да минем през всичко това отново? Аз те моля нещо, ти отказваш, насочвам пистолет към някого, за когото ти пука, и ти го правиш. - Стайкс плъзна куфарчето по масата към Нина. - Защо просто не спестиш времето на всички ни и не съединиш фигурите?

-      Нина, нямам абсолютно никаква представа какво се случва тук - започна Лари, като се опитваше да прикрие нервността в гласа си, - но, хм, колкото и да ми се иска да сториш онова, кое­то те карат да направиш, и всички да се приберем у дома, имам странното усещане, че не е особено добра идея да го правиш. Така че не давай на копелетата това, което искат, не и за моя сметка.

Стайкс беше впечатлен от изказването.

-      Не знаех, че си толкова корав, Лари. Може би ти и синът ти си приличате много повече, отколкото и двамата искате да си признаете. А, Джерард - наемникът се обърна към мъжа, който държеше стария Чейс, - гръмни го в коляното.

-      Не! - изпищя Нина, когато грамадата, без да се замисли, насочи пистолета си в крака на Лари. Стайкс вдигна ръка и онзи не стреля, но пръстът му беше на спусъка.

-      Казах ти - обърна се наемникът към Уайлд. Посочи към куфарчето. - Сега, статуетките.

Нина и Лари си размениха тревожни погледи. Пистолетът беше насочен в коляното на мъжа; от такова разстояние кур­шумът щеше да строши костите и да го остави инвалид за цял живот - ако въобще оцелееше след кръвозагубата от подобна рана. Лицето на стария Чейс беше пребледняло от страх, но той продължаваше да се държи на положение.

-      Нина, не трябва...

-      От теб зависи, Нина - натърти Стайкс. - Не ни карай да чакаме.

-      Копеле - изсъска насреща му жената. Докато Еди не се появеше, нямаше друг избор, освен да се подчинява. Бавно, с видимо отвращение и нежелание, Уайлд отвори куфарчето и взе първата фигура.

Допирът ѝ въздейства мигновено върху нея и странно сия­ние озари помещението, независимо от ярката светлина, хвър­ляна от лампите на тавана.