![Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/4/2/mihrimah-dshcheryata-na-nalozhnicata-velikolepniyat-vek-2-download.jpg)
Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]
- Автор: Алтынйелеклиоглу Демет
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Михримах - дъщерята на наложницата [Великолепният век - 2]». Краткое содержание книги:
Падишахът внезапно се сети: „Ами да, въшките! Как така не ми беше дошло наум досега? Ако Рюстем има въшки, значи няма проказа. Дори и децата знаят, че въшките бягат от прокажените!“
Хюрем полека и бавно вдигаше коляно към слабините му и в същото време споделяше с него какво си мисли:
– Ако лекарите не открият тук-там по някоя въшка, значи Рюстем има онази проклетия. И ние ще забравим цялата тази работа. Но ако хванат по човека дори и една въшка, главният лекар ще обяви на всеослушание, че това е клевета!
Султан Сюлейман се разсмя.
– Тогава цял свят ще разбере, че Рюстем ага няма проказа, но че зетят на султан Сюлейман е въшльо!
Хюрем го погледна със забулени от страст очи.
– Ако се окаже, че Рюстем има проказа – продума Сюлейман със задавен от желание глас, – и ако се разбере, че знаейки това, е говорил с нашата жена и е поискал ръката на дъщеря ни, няма да има нужда повече от главата си. Обратно, ако хванат по него въшки и се изясни, че е бил мишена на клевета, твой дълг ще е, моя Хюрем, да откриеш кой е хвърлил тази кал по него и да го накажеш!
Тя се откопчи от ръцете на Сюлейман и легна върху копринения килим.
– Ще видите, бъдещият ни зет ще излезе съвършено здрав. И вашата робиня ще накаже онзи, който е пуснал клеветата, така ще го накаже, че да ме помни цял живот!
КОРПУСЪТ НА МОРСКИТЕ ПЕХОТИНЦИ
– Казва се Исмаил! – влетя Есма в стаята на Михримах.
Михримах се стъписа. Умът й беше зает с плана, който беше задействала срещу кроежите на майка й да я омъжи за Куция Рюстем. Ако успееше да ги срине, страницата „Рюстем“ щеше да бъде затворена веднъж завинаги. Разсеяно подхвърли:
– Какво? Какъв Исмаил?
Изненада се от зачервените бузи на гувернантката, от блесналите й очи и тогава разбра.
– Исмаил ли? – подскочи сърцето й.
Гувернантката с радост се приближи до широкия диван, на който седеше:
– Да, Исмаил! – подшушна й тихо. – Наричат го Исмаил от Алаийе.
От Алаийе? Къде беше това? Сети се – преди време татко й разказвал за похода си към остров Родос и тогава беше споменал за крепостта Алаийе. Като в истинска приказка тя слушаше султан Сюлейман как флотилията прекосила тайно Егейско море, после се притаила в залива при крепостта Алаийе, срещу остров Родос. И баща й се качил й галерата точно там, в Алаийе, за да оглави обсадата. Исмаил, значи, е оттам!
Грабна ръцете на Есма в дланите си и я погледна с очакване да разказва още и още.
– Някога бил един от моряците на Тургут Реис! – каза момичето и млъкна.
На Михримах й направи впечатление, че гувернантката избягва да я поглежда.
– Еее? После? Продължавай, Есма!
– На наш Кара Хюсрев му казали, че бил много смел герой.
– Кара Хюсрев ли? Ти с него ли слезе до корабостроителницата?
– Нали принцесата ми каза да взема с мен някой доверен човек. На Хюсрев му имам вяра.
Размисли се: „Значи още един човек е разбрал, че се интересувам от този моряк!“ По сбърченото й чело гувернантката усети, че се е разтревожила.
– Не! – припряно поде. – Казах му, че заради разпускането на харема едно от момичетата, което ще бъде освободено, се интересувало от Исмаил. Та ако има късмет, а и ако й дадат документи, ще извършим едно добро дело, истинско благодеяние. Хюсрев си умира за такива работи.
Михримах се успокои, плюс това за своя най-голяма изненада забеляза, че въобще не я е грижа дали някой още ще разбере или не. Като че ли й се искаше всеки да знае колко й е близък морякът с огнения поглед.
Изведнъж в съзнанието й изплуваха думите на Есма: „На наш Кара Хюсрев му казали, че бил много смел герой!“
„Бил герой“. Това пък какво означаваше? Защо говореха за Исмаил от Алаийе като за умрял? Или Исмаил вече не беше герой?“
Усети нежеланието на гувернантката да си дойдат на думата и подръпна ръцете й, които още лежаха в нейните длани.
– Продължавай, Есма! Искаш да се пръсна от любопитство ли? Защо са казали така: „Бил много смел герой!“?
Изрече го, подражавайки с известно преиграване и гласа и физиономията на Есма.
– Сега не е ли? Това ли искат да кажат?
– Неее! – веднага реагира гувернантката. – Не е така. Както казах Исмаил от Алаийе бил от екипажа на Тургут Реис. Участвал заедно с капитана си в много сражения. А бащата на Исмаил пък бил от хората на Мурад Реис. Неверниците една нощ нападнали галерата им. Наред с много моряци бил убит и Мурад Реис. По всичко личи, че Исмаил е наследил героизма от баща си... – Спря за миг да си поеме дъх. – Исмаил участвал в много от бойните походи на Тургут Реис. Показал големи геройства. Обаче... – Не можа да продължи. Но като видя стрелкащите погледи на Михримах, на бърза ръка изплю камъчето: – ...попаднал в плен при испанците.