Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
За първи път в живота си се видях принуден дълго да размислям, преди да взема решение. Това писмо обърка всичките ми планове и аз поръчах пратеника да дойде на следния ден, понеже не можех да отговоря веднага.
Две еднакво силни причини поддържаха везните в равновесие — суетност и любов. Чувствувах, че не трябваше да изисквам от нея да изпусне своя шанс, не можех също и да я оставя да отиде без мен в Неапол, нито да отида и аз с нея. От една страна, треперех при мисълта, че любовта би могла да попречи на щастието на Тереза, а от друга, страхувах се от възможното накърнение на самолюбието ми, ако замина с нея в Неапол. Та и как можех да се реша да се явя отново в този град, след като го бях напуснал преди седем или осем месеца и то да се явя в облеклото на бедняк, който живее на разноски на жена си или на любовницата си? Какво биха казали братовчед ми Антонио, дон Поло и неговият мил син дон Лелио Карафа и всички благородници, които ме познаваха? Треперех при мисълта за Лукреция и нейния съпруг. Знаех, че въпреки нежността ми към Тереза бих се чувствувал много нещастен, ако всички там ме презираха. Като любовник или съпруг, свързан с нейната съдба, аз бих се ненавиждал и бих се чувствувал като паразит по призвание и занаят. След това размислих, че бих се оковал в разцвета на младостта и трябва да се откажа завинаги от голямото щастие, за което се чувствувах създаден. Усетих, че везните загубиха равновесие и разумът заповяда на сърцето да мълчи. Понеже вярвах, че съм открил начин да печеля време, аз се спрях на това. Писах на Тереза, че трябва да приеме и да отиде в Неапол, като бъде сигурна, че ще я намеря там или през юли, или след завръщането ми от Цариград. Посъветвах я да си наеме една прислужничка с прилична външност, за да може да влезе във висшето общество както подобава, и да се държи така, че при пристигането си да мога да се оженя за нея, без да се червя. Предвиждах, че нейното щастие ще зависи повече от красотата, отколкото от таланта й и понеже познавах характера си, знаех, че никога няма да бъда услужлив любовник или вежлив съпруг.
Ако съобщението на Тереза беше дошло една седмица по-рано в ръцете ми, то сигурно бих заминал за Неапол, понеже тогава любовта ми беше по-силна от разума ми. Но в любовта, както и във всичко друго, времето е могъщ фактор. Писах й да ми отговори в Болоня и три дни по-късно получих едно тъжно, нежно писмо, с което ми съобщаваше, че била подписала своя ангажимент и взела една прислужница, която би могла да представи като своя майка. През май щяла да бъде в Неапол и щяла да ме чака дотогава, докато не й пиша, че не искам вече да зная за нея. Четири дни след получаването на това писмо, предпоследното от Тереза, заминах за Венеция.
Преди да отпътувам, получих писмо от моя френски офицер, който ми съобщаваше, че паспортът ми е пристигнал и че ще ми го изпрати заедно с куфара, ако преди това заплатя на господин Марчело Бирна, комисионер на испанската армия, петдесет дублона за коня, който отвлякох, или който ме отвлече. Отидох веднага у господина, доволен от това, да приключа тази работа и получих куфара си и паспорта миг преди да замина. Впрочем, след като всички научиха, че съм платил за коня, монсиньор Корнаро се убеди напълно, че съм убил и капитана на дуел.
За да се влезе във Венеция, трябваше да се прекара карантина, но тази формалност съществуваше още само затова, че двете правителства бяха в изострени отношения. Венецианците искаха папата да отвори пръв границата си, а понтифексът настояваше венецианците да направят първата стъпка. От всички тези раздори произлизаха големи щети за търговията, но на нуждите на населението се е гледало често твърде лекомислено. Аз не исках да се подложа на тази формалност и можах да я избягна по следния начин. (Работата беше опасна, понеже във Венеция царува извънредно голяма строгост по отношение на здравните мерки. Все пак, по онова време изпитвах особено удоволствие в това, да върша всичко, което беше забранено или най-малкото много трудно.)
Знаех, че можеше да се премине от Мантуа във Венеция. Знаех също, че пътуването между Мантуа и Модена не беше ограничено. Следователно, ако отида в Мантуа и си дам вид, че ида от Модена, работата беше наред, понеже оттам можех да премина някъде реката По и да отпътувам с кола за Венеция. Наех една кола от Роверо, град на река По в държавицата Мантуа.