Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
Стоманата на портата може и да беше подсилена от призоваване, за да устои на въздействието на подсилен с фурии меч, но това не означаваше, че не може да бъде огъната от въздействие, приложено в друга посока.
Стоманата трепна и малко се огъна, когато Тави дръпна. Тя започна леко да се деформира, не повече от инч, а след това Тави установи, че се задъхва и е неспособен да поддържа това усилие.
Дробовете му избухнаха от липса на кислород и стоманените пръти на решетката почти се върнаха в първоначалното си състояние. Деформацията почти не се забелязваше.
Огромна, покрита с козина ръка внимателно избута Тави настрани и Варг пристъпи до решетката. Канимът присви очи, протегна дългите си ръце към нея, едната — в горния десен ъгъл, другата — в долния ляв. След това леко намести крака, изръмжа и започна да я дърпа.
За секунда нищо не се случи. Мускулите се напрегнаха, жилите се опънаха под гъстата козина на канима, потрепвайки от усилието. После Варг изрева от напъна и прегърбените му, мощни плещи потрепнаха. Раздаде се вопъла на изтерзания камък и усилената от фурии стена се разруши. Парчета камък полетяха във всички посоки под въздействието на изтръгнатата от канима стоманена решетка.
Варг изръмжа, наклони решетката, за да мине през вратата към стълбите и без подготовка я хвърли над главата на Арарис надолу върху гвардейците, намиращи се на стълбите.
Варг не вложи никаква сила при хвърлянето, но решетката, тежаща няколкостотин фунта, падна с плоската си страна върху незащитените гвардейци като огромна палка за мухи, събори ги и ги притисна към пода.
Арарис примигна към решетката, после към канима, устата му леко се разтвори.
— Хайде — извика Тави. — Докато не са се освободили. Тръгваме.
Подсилената защита на Сивата кула беше проектирана така, че никой да не може да избяга, но на база предположението, че обичайния затворник ще се опита да избяга през единствения изход — вратата.
Тъй като прозорците бяха закрити с тежки решетки, а единственият път навън беше през главния вход, планът по осигуряване на безопасността на сградата беше проектиран така, че затворникът да не може да слезе по стълбите и да напусне сградата.
Тежките спускащи се решетки изолираха изхода на всеки етаж на този затвор към стълбите, отрязвайки стълбите от останалата част на сградата, а още по-тежки решетки запечатваха единствения изход от сградата няколко етажа по-долу.
Затова Тави се втурна по стълбите, водещи към покрива.
Той отчаяно се надяваше, че частта от плана с участието на Кайтай и Исана не е минала толкова зле като при тях — или тази вечер заплашваше да завърши с бърза, болезнена и невероятно кървава развръзка.
Глава 35
Кайтай рязко се обърна, когато алармените камбани в Сивата кула започнаха да звънят. Тя пристъпи до ръба на покрива, погледна кулата и изсумтя.
— Казах му. Ти самата чу.
Исана бързо приближи до Кайтай. Младата жена внимателно гледаше към Сивата кула и клатеше глава.
— Трябва да побързаме.
— Какво е станало? — попита Исана.
Кайтай грабна раницата си, сложи я на гърба и хукна към другата страна на сградата.
— Някой бие камбаните.
Исана се въздържа от остър отговор и вместо това побърза след Кайтай.
— По-подробно, ако обичаш.
— Влязоха вътре само преди няколко минути и вече е вдигната тревога. Пазачите и стражите на Кулата са предупредени. Ще могат да се измъкнат само по покрива и трябва да тичат бързо, ако изобщо искат да се измъкнат, а това значи, че и ние трябва да побързаме.
Тя вдигна ръка и леко я притисна към гърдите на Исана.
— Чакай тук — каза жената-марат.
После тя направи няколко крачки, толкова бързо, че краката й изглеждаха като размити от ускорението, и се хвърли от покрива на сградата. Полетя грациозно във въздуха и се приземи на разстояние двайсет и повече фута — на върха на акведукта, който минаваше през тази част на града покрай Сивата кула.
Кайтай спокойно се обърна, сякаш правеше подобни неща всеки ден, и бързо извади от калъфа на колана си едно от подготвените въжета. Застана на ръба на акведукта и хвърли въжето като ласо, а на покрива Исана го улови.
Тя объркано погледна Кайтай.
— Какво да правя с това?
— Пъхни единия крак в примката, като в стреме, когато яздиш кон — обясни Кайтай. — Хвани въжето здраво с две ръце. След това скачай от покрива.