Съдбовният кораб [bg]

— Пиратите също трябва да се вземат предвид. В крайна сметка Джамаилия може да изпрати армия срещу нас, за да ни подчини отново, само че първо ще трябва да си проправи път през Пиратските острови. От собствения си горчив опит знам колко мъчно е това пътуване в последно време.

— Да не би да казваш, че Новите Търговци не са заплаха за Бингтаун? — невярващо попита Яни Купрус.

Роника се усмихна горчиво.

— По-малка, отколкото някои биха искали да вярваме. Първата опасност идва от тези хора в града ни, които искат да покварят Търговците и начина ни на живот. Тази вечер ще ги надвием. След това истинската опасност ще дойде от обичайното място — Калсид. Докато Джамаилия води вътрешните си битки, а ние се гоним един друг по улиците с мечове, Калсид има възможността да нахлуе и да покори Бингтаун. — Погледът ѝ отново обгърна хората, седнали около масата. — Но ако се обединим, ще можем да ги отблъснем. Имаме търговски кораби, живи кораби и работещите съдове на семействата от Трите кораба. Познаваме нашите води по-добре от всеки друг.

— И все пак говориш за един град държава срещу цял Калсид. Вероятно и Джамаилия — каза друг от бингтаунските Търговци. — Може и да ги удържим за известно време, но в дългосрочен план могат да ни уморят от глад. Никога не сме си били напълно самодостатъчни. И трябва да разполагаме с пазари за обмен на стоките си. — Той поклати глава. — Трябва да запазим връзката си с Джамаилия дори това да означава да стигнем до компромис с Новите Търговци.

— Трябва да се направят някои компромиси с Новите Търговци, така е — съгласи се Роника. — Не всички биха си тръгнали просто така. Компромисите трябва да включват търговските спогодби с Джамаилия относно честен и свободен обмен на стоки. Но тези компромиси трябва да са по нашите условия, а не по техните. Никакви бирници. Никакви тарифи. — Погледът ѝ обходи масата в търсене на подкрепа.

— Да не се правят компромиси с Новите Търговци. Да се съюзим с тях. — Към Кефрия се насочиха учудени погледи. Едва можеше да повярва, че именно тя говори, но знаеше, че в думите ѝ има смисъл. — Трябва да ги поканим да застанат до нас довечера, когато нахълтаме на тайната среща на Серила и представителите на Съвета. — Пое си дъх и премина границата. — Помолете ги, смело, да прекъснат връзките си с Джамаилия, да застанат рамо до рамо с нас и да приемат начина ни на живот. Щом Бингтаун трябва да е единен, то трябва да е единен днес. Сега. Трябва да изпратим вест до приятеля на Давад… как му беше името? Мингсли. Изглеждаше, че има влияние сред тяхната общност. — Тя стегна гласа си. — Един обединен Бингтаун е единственият ни шанс срещу Калсид и Джамаилия. Други съюзници нямаме.

Мрачна тишина последва думите ѝ.

— Може би драцената ще ни помогне. — Пискливият тенор на Силдин беше стряскащ.

Всички очи се обърнаха към сина ѝ, който седеше изключително изправен на стола си. Очите му бяха широко отворени, но не гледаха към никого.