Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

— Какво? Най-внезапно ставаш срамежлив? Какво се е случило с ругаещия, плюещ простак, когото познавах? Май само се правиш, ей?

Тя скръсти ръце и зачака.

— В името на боговете, човече! Кой ще го разбере, в името на Бездната! Ако не си забелязал, ние сме в средата на празна пустош.

Молк се появи, докато оправяше връвта на гащите си.

— Знаеш ли, това е невярно допускане.

— Кое?

Той нарами чантите.

— Че земята на другите е пустош. Само защото те не използват земята по познатия ти начин, не я прави безполезна или изхабена.

Гелел започна.

— Не знам за какво говориш, в името на Гуглата.

— Очевидно е. Да речем — точно сега минаваме през пасище на задругата на Равнинния лъв.

Тя се изсмя презрително.

— Как разбра това, в името на Бездната?

— Не видя ли обозначенията? Стори ми се, че доста бият на очи. Както и да е, много повече земя трябва за изхранването на едно семейство, ако гледаш животни, отколкото ако я разораваш. За общество като нашето, основано на земеделието, всяко открито пасище ще прилича на пустош. Ала не бива да казвам и открито — това е заблуда. Можеш да си уверена, че правата за ползване на пасищата се надзирават и разпределят много внимателно.

Гелел само врътна очи.

— Защо разправяш всички тия дивотии?

Молк кимна.

— Добър въпрос. Стори ми се, че може да поискаш да научиш малко за сетските конници, които ни следят, откак сме оставили реката.

Гелел се завъртя и огледа лишените от сянка склонове.

— Не виждам нищо.

— Бива ги в работата им.

— Прости ми, че го изричам, но, както чух да го казват войниците — ебаваш се с мен.

— Е, кой е сквернословен простак?

— По-добре да съм сквернословен простак, а не лековерен глупак.

— Ти го каза.

Нищо че беснееше, Гелел продължи да върви мълчаливо. Може би просто трябваше да продължи да върви на юг — да се отдалечи от всичко това. Явно едничкото, което този глупак можеше да постигне, бе смъртта й. Не разбираше ли, че това е сериозно? Поне никой нямаше да я открие тук, посред нищото! Това беше сигурно. Тя спря, свали люспестите си ръкавици и ги натъпка в пояса си.

— Поне вода взе ли?

— Разбира се.

Той коленичи, порови в чантите и извади мях.

— Благодаря — неохотно произнесе тя. Отпи дълбоко, после зина и се изплю.

— Богове! Какво е това?

— Речна вода, разредена с настойка от хвойнови плодове. Прави я здравословна.

— Настойка от хвойнови плодове? Това е силно питие.

— Според мен има успокоително въздействие.

Тя му хвърли обратно меха.

— Можеш да го задържиш. И тъй, какво правим тази нощ?

Молк, който тъкмо пиеше, зина и изплю своята глътка.

— Твърде много настойка?