Зимата на света [bg]
- Автор: Фоллетт Кен
- Серия: ХХ век #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-954-2908-50-0
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:
— Как си? — попита я той.
— Отлично. Кога ще си дойдеш?
Беше отлетял на някаква мисия до голямата военновъздушна база Сейнт Ейтън край Кардиф и обеща да намине и да изкара нощта при нея.
— Няма да стане, съжалявам.
— О, колко неприятно!
— В базата има официална вечеря, на която съм длъжен да присъствам. Не звучеше особено наскърбен, че няма да я види, и тя се почувства засегната.
— Е, хубаво — беше коментарът й.
— Ще бъде скучно, но не мога да си тръгна.
— Няма да е и наполовина на скуката от това да съм съвсем сама тук. — Със сигурност е еднообразно, но в твоето положение е по-добре да си там. Хиляди хора напуснаха Лондон след обявяването на войната, но повечето се върнаха, след като очакваните бомбардировки и газови атаки не се случиха. Беа, Мей и дори Ева обаче бяха единодушни, че бременността на Дейзи означава тя да е в Тай Гуин. Дейзи им обърна внимание, че всеки ден множество жени си раждат най-спокойно в Лондон; наследникът на графската титла беше, разбира се, нещо друго. В действителност не й беше толкова противно, колкото бе очаквала. Може би бременността я бе направила нетипично пасивна. Но от започването на войната светският живот на Лондон течеше с понижено настроение, сякаш хората смятаха, че нямат право да се забавляват. Приличаха на свещеници в кръчма — знаят, че би трябвало да е забавно, но не могат да уловят настроението. — Все пак ще ми се мотоциклетът ми да беше тук — произнесе тя. — Поне щях да мога да пропътувам Уелс.
Бензинът беше нормиран, но не строго.
— Дейзи! — произнесе той строго. — Не можеш да караш мотоциклет — докторът го забрани абсолютно. — Както и да е, открих литературата — продължи виконтесата на Абъроуен. — Библиотеката е превъзходна. Някои от редките и ценни книги са изнесени, но почти всички още си стоят на полиците. Сега получавам образованието, което така усърдно гледах да не получа в училище. — Отлично — бе неговият коментар. — Добре, настанявай се с някоя хубава криминална книга и се наслаждавай на вечерта.
— Днес имах лека болка в корема.
— Може би затруднено храносмилане.
— Надявам се да си прав.
— Предай почитанията ми на оня мърляч Лаути.
— Не прекалявай с портвайна на вечерята.
Точно щом окачи слушалката, Дейзи получи нов пристъп на болка в корема. Този път продължи по-дълго. Мейзи влезе, видя лицето й и попита:
— Добре ли сте, милейди?
— Просто малко ме заболя.
— Бях дошла да питам дали сте готова за вечеря.
— Не съм гладна. Мисля, че днес ще пропусна вечерята. — Направила съм Ви хубав селски пай — укорително й каза Мейзи. — Покрий го и го прибери в килера. Ще го изям утре.
— Да направя ли един хубав чай?
Само за да я отпрати, Дейзи каза:
— Да, моля те.
Дори и след четири години в страната още не можеше да понася силния чай с мляко и захар. Болката отзвуча, тя седна и отвори Воденицата на река Флос. Остави се да изпие чая на Мейзи и се почувства малко по-добре. Когато приключи с него и Мейзи изми чашата и чинийката, тя я пусна да си върви. Момичето трябваше да извърви една миля в тъмното, но носеше фенерче и каза, че не се притеснява. След един час болката се появи отново и този път не изчезна, Дейзи отиде в тоалетната — надяваше се да облекчи тежестта в коремната област. Изненада се и се притесни, когато видя петна тъмночервена кръв по бельото си. Преоблече се и отиде до телефона; вече беше сериозно разтревожена. Намери номера на Сейнт Ейтън и се обади в базата. — Трябва да говоря с лейтенант пилота виконт Абъроуен. — Не е разрешено да свързваме офицерите за лични разговори — отвърна й някакъв педантичен уелсец. — Случаят е спешен. Трябва да говоря със съпруга си. — В стаите няма телефони. Това не е хотел Дорчестър. Може би си въобразяваше, но човекът изпитваше задоволство, че не може да й помогне. — Съпругът ми е на официалния банкет. Моля Ви, изпратете някой ординарец да го доведе при телефона. — Не разполагам с ординарци, а и няма никакъв банкет.