Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Зимата на света [bg]
Зимата на света [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Зимата на света [bg]

Электронная книга - «Зимата на света [bg]». Краткое содержание книги:

„Крахът на титаните“ — първата книга от изключителния исторически епос на Кен Фолет, трилогията „XX век“ — се превърна в световна сензация. За нея „Ю Ес Ей Тудей“ писа „завладяваща и очарователна книга, която ще ви погълне за дни или дори за седмици“, а в литературната рубрика на „Ню Йорк Таймс“ я определиха като „разказ, който грабва и остава четивен до края“. Според „Уошингтън Поуст“ „Ако следващите два тома са също толкова живи и увлекателни като първия, то чакането ще си струва“. „Зимата на света“ започва там, където завърши „Крахът на титаните“ — петте семейства в Америка, Германия, Русия, Англия и Уелс навлизат в епоха на огромни обществени, политически и стопански сътресения. Разказът проследява началото на Третия Райх, испанската Гражданска война, великата драма на Втората световна война и създаването на американската и съветската атомни бомби. Карла фон Улрих, чийто баща е германец, а майка й е англичанка, вижда как нацистката вълна поглъща живота й. И се решава на постъпка, която изисква голяма храброст и носи голяма мъка… В Америка братята Уди и Чък Дюър, всеки със своята тайна, поемат по различни пътища към великите събития. Единият е във Вашингтон, а другият — в кървавите джунгли на тихоокеанските острови… Английският студент Лойд Уилямс преживява ужасите на испанската Гражданска война, за да открие, че трябва да се бори срещу комунизма така твърдо, както и срещу фашизма… Американката Дейзи Пешкова е амбицирана да стане част от висшето общество и се вълнува само от популярността си и от това да се издигне, докато войната не преобръща всичко за нея. И то не веднъж, а два пъти… В Съветския съюз братовчедът на Дейзи, Володя Пешков, гради кариера във военното разузнаване. Той ще повлияе не само върху тази, но и върху бъдещата война. Съдбите на тези и на много други герои се преплитат. Преживяното от тях осветлява катаклизмите на двадесетия век. От аристократичните салони до кръвта и дима на бойното поле, читателят следва сложната драма на техния живот. Както във всички книги на Кен Фолет, и тук историческият фон е отлично проучен и представен, действията са бързи, образите са нюансирани и наситено изобразени. Със страстта и умението на истинския майстор, Фолет ни отвежда в свят, който мислим, че познаваме, ала вече никога няма да ни изглежда същият. Кен Фолет изгря в литературата с „Иглата“, роман, който спечели много награди и се превърна в бестселър в цял свят. След още няколко успешни трилъра, Фолет изненада всички с „Устоите на земята“ и дългоочакваното му продължение „Свят без край“, също национални и международни бестселъри. Новият му внушителен исторически епос, трилогията „XX век“, започна с „Крахът на титаните“, а това е неговото продължение „Зимата на света“. Кен Фолет живее в Англия със съпругата си Барбара.
1 ... 136 137 138 139 140 141 142 143 144 ... 384
Перейти на страницу:

— Как си? — попита я той.

— Отлично. Кога ще си дойдеш?

Беше отлетял на някаква мисия до голямата военновъздушна база Сейнт Ейтън край Кардиф и обеща да намине и да изкара нощта при нея.

— Няма да стане, съжалявам.

— О, колко неприятно!

— В базата има официална вечеря, на която съм длъжен да присъствам. Не звучеше особено наскърбен, че няма да я види, и тя се почувства засегната.

— Е, хубаво — беше коментарът й.

— Ще бъде скучно, но не мога да си тръгна.

— Няма да е и наполовина на скуката от това да съм съвсем сама тук. — Със сигурност е еднообразно, но в твоето положение е по-добре да си там. Хиляди хора напуснаха Лондон след обявяването на войната, но повечето се върнаха, след като очакваните бомбардировки и газови атаки не се случиха. Беа, Мей и дори Ева обаче бяха единодушни, че бременността на Дейзи означава тя да е в Тай Гуин. Дейзи им обърна внимание, че всеки ден множество жени си раждат най-спокойно в Лондон; наследникът на графската титла беше, разбира се, нещо друго. В действителност не й беше толкова противно, колкото бе очаквала. Може би бременността я бе направила нетипично пасивна. Но от започването на войната светският живот на Лондон течеше с понижено настроение, сякаш хората смятаха, че нямат право да се забавляват. Приличаха на свещеници в кръчма — знаят, че би трябвало да е забавно, но не могат да уловят настроението. — Все пак ще ми се мотоциклетът ми да беше тук — произнесе тя. — Поне щях да мога да пропътувам Уелс.

Бензинът беше нормиран, но не строго.

— Дейзи! — произнесе той строго. — Не можеш да караш мотоциклет — докторът го забрани абсолютно. — Както и да е, открих литературата — продължи виконтесата на Абъроуен. — Библиотеката е превъзходна. Някои от редките и ценни книги са изнесени, но почти всички още си стоят на полиците. Сега получавам образованието, което така усърдно гледах да не получа в училище. — Отлично — бе неговият коментар. — Добре, настанявай се с някоя хубава криминална книга и се наслаждавай на вечерта.

— Днес имах лека болка в корема.

— Може би затруднено храносмилане.

— Надявам се да си прав.

— Предай почитанията ми на оня мърляч Лаути.

— Не прекалявай с портвайна на вечерята.

Точно щом окачи слушалката, Дейзи получи нов пристъп на болка в корема. Този път продължи по-дълго. Мейзи влезе, видя лицето й и попита:

— Добре ли сте, милейди?

— Просто малко ме заболя.

— Бях дошла да питам дали сте готова за вечеря.

— Не съм гладна. Мисля, че днес ще пропусна вечерята. — Направила съм Ви хубав селски пай — укорително й каза Мейзи. — Покрий го и го прибери в килера. Ще го изям утре.

— Да направя ли един хубав чай?

Само за да я отпрати, Дейзи каза:

— Да, моля те.

Дори и след четири години в страната още не можеше да понася силния чай с мляко и захар. Болката отзвуча, тя седна и отвори Воденицата на река Флос. Остави се да изпие чая на Мейзи и се почувства малко по-добре. Когато приключи с него и Мейзи изми чашата и чинийката, тя я пусна да си върви. Момичето трябваше да извърви една миля в тъмното, но носеше фенерче и каза, че не се притеснява. След един час болката се появи отново и този път не изчезна, Дейзи отиде в тоалетната — надяваше се да облекчи тежестта в коремната област. Изненада се и се притесни, когато видя петна тъмночервена кръв по бельото си. Преоблече се и отиде до телефона; вече беше сериозно разтревожена. Намери номера на Сейнт Ейтън и се обади в базата. — Трябва да говоря с лейтенант пилота виконт Абъроуен. — Не е разрешено да свързваме офицерите за лични разговори — отвърна й някакъв педантичен уелсец. — Случаят е спешен. Трябва да говоря със съпруга си. — В стаите няма телефони. Това не е хотел Дорчестър. Може би си въобразяваше, но човекът изпитваше задоволство, че не може да й помогне. — Съпругът ми е на официалния банкет. Моля Ви, изпратете някой ординарец да го доведе при телефона. — Не разполагам с ординарци, а и няма никакъв банкет.

1 ... 136 137 138 139 140 141 142 143 144 ... 384
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)