Открадни си свят [bg]

Едва ли щеше да я обиди по-жестоко, ако вместо това си бе извадил оная работа, за да се изпикае върху нея. Мейвис взе да се дърпа и да размахва посинелите си ръце. Изведнъж от чантата изхвърча сивкава топка и се залепи за ризата на Свен — беше „кучето“, което защитаваше своята господарка.

Свен беше добре трениран и реакцията му беше мигновена. Той откъсна „кучето“ от гърдите си и от раната, оставена от кибернетичното животно, бликна ясна кръв, която опръска Мейвис и масата. Свен притисна шията си със свободната ръка.

Всички наоколо отскочиха назад, затаили дъх. Между пръстите на Свен блесна синкава светкавица и неуспелият съпруг сгърчи лице от болка. Въпреки това той продължаваше да стиска здраво кибернетичния питомец. „Кучето“ се гърчеше в хватката му и полагаше неистови усилия да се освободи с мъничките си метални челюсти. Свен вдигна бавно ръка и го запрати с всичка сила върху барплота. Главата на киберживотинчето се разхвърча на хиляди парченца.

Мейвис изкрещя нещо нечленоразделно и гневно.

Свен изрита останките на „хвърчащото куче“. Цялата му риза беше опръскана в кръв. Въпреки това изглеждаше доволен от себе си.

Завладян от справедлив гняв, Рори неочаквано заобиколи барплота, разблъска насочените към него оръжия и застана пред Свен.

— Разкарайте се незабавно от моя бар! — нареди той.

Свен притискаше към раната си изцапан с кръв пешкир. Той си пое въздух със свистене през здраво стиснати зъби и вдигна заплашително пръст.

— Мисля, че си пъхаш гагата там, където не ти е работа, приятелче.

— Хайде, марш! — не се предаваше отчаяният барман.

Без да сваля кърпата от шията си, Свен кимна бавно. Най-младият революционер се приближи, зае позиция за стрелба, вдигна нервотрошача и простреля Рори в гърдите.

Лицето на бармана се сгърчи. Той размаха ръце назад, сякаш се опитваше да заплува във въздуха. След това се строполи на пода. От ушите и носа му рукна черна, димяща течност. Разнесе се отвратителната миризма на горяща кръв.

Заскърцаха столове. Екнаха писъци. Трантите заръмжаха и загинаха. Уплашени посетители се завтекоха към Рори, без да обръщат внимание на заплашително насочените оръжия. Но той бе съвсем, съвсем мъртъв.

Убиецът се усмихваше доволно. Беше свел глава, очаквайки да получи похвала от своя командир.

Свен побутна трупа с върха на обувката си и кимна.

— Сега вече тук ще се разпорежда бойният отряд на Комитета — обърна се той към посетителите. — Докато не излезем в нормалния космос. Тогава пак ще отворим бара. — Той изгледа бавно стреснатите им лица. — Ами да. Всичко ще бъде както преди. И никой няма да се сърди на никого. Хайде — почерпете се, за сметка на заведението. Надявам се, че съм бил достатъчно красноречив, нали?