Деца от кръв и кости [bg]

Богове, помогнете ми!

Не знам дали това е сън или кошмар. Кожата ми пламва от гняв, какъвто никога не съм изпитвала, но сърцето ми се блъска от страх в гърдите. Мисля за този момент от първите дни след Нападението, представях си какво ще е да се срещна с него лице в лице. Толкова пъти съм си въобразявала смъртта му, че мога да напиша цяла книга с описания на начините, по които трябва да умре.

Крал Саран слага ръка на рамото на Инан. Синът му се свива, сякаш очаква удар. Въпреки всичко ме заболява от ужаса в очите на Инан. Виждала съм го сломен и преди, но това… това е нещо у него, което не познавам.

— Стражите ми казват, че си я проследил и си я открил при бунтовниците.

Инан застава по-изправен и стиска челюсти.

— Да, сър. В момента я разпитвам. Ако ни оставиш сами, ще получа отговорите, които са ни нужни.

Гласът на Инан остава толкова равен, че аз почти вярвам в лъжата. Той се опитва да ме държи далече от баща си. Сигурно знае, че ще умра. От тази мисъл потрепервам, но скоро ме обзема неземно спокойствие. Страхът от присъствието на Саран не унищожава желанието ми за отмъщение.

В ръцете на този човек, този жалък човек, е цялото кралство. Цял един народ, обзет от омраза и потисничество, който ме гледа втренчено в лицето. В онзи ден стражите разбиха вратата в Ибадан, но те бяха просто негови оръдия.

Тук е сърцето на проблема.

— А адмирал Каея?

Очите на Инан се насочват към мен, но когато Саран проследява погледа му, разбира грешката си. Принцът отваря уста, за да отклони вниманието му, но не успява да попречи на краля да се приближи до мен.

Дори и в горещата стая кръвта ми се смразява от самото присъствие на Саран. Паренето в кожата ми се засилва, когато той се приближава с меча си от маджасит. Толкова съм близо до него, че мога да различа белезите от шарка по светлокафявата му кожа, сивите косми на старостта, пръснати из брадата му.

Чакам обидите да започнат да се леят от устата му, но има нещо по-лошо в начина, по който ме гледа. Хладно. Сякаш съм звяр, извлечен от калта.

— Синът ми смята, че знаеш нещо за адмирала.

Очите на Инан се издуват. Изписано е по цялото му лице.

Един човек умря — спомням си думите му от празненството. — Човек, когото обичах.

Но не е било просто един човек…

Била е Каея.

— Зададох ти въпрос — връща ме гласът на Саран. — Какво стана с адмирала ми.

Твоят син маг я е убил.

Зад Саран Инан отстъпва рязко назад, ужасен от мислите ми. Това са тайни, които трябва да изкрещя, за да ги чуят всички, тайни, които трябва да изсипя на този под. Но нещо в ужаса му прави това невъзможно.

Поглеждам встрани, защото не мога да понасям чудовището, което заповяда да убият мама. Ако Инан наистина е на моя страна, тогава след смъртта ми той може би ще е единствената надежда за божниците.

Саран сграбчва брадичката ми и обръща главата ми към себе си. Цялото ми тяло потреперва. Досегашното спокойствие в очите на краля избухва в неудържим гняв.